„Хората имат избор дори в привидно безизходни ситуации“. Интервю с терапевта Недра Глъвър Тауаб

Какво Ви подтикна да станете терапевт? Какъв беше пътят, който извървяхте към тази професия? 

Когато започнах да работя в сферата на социалната работа, първоначално си мислех, че искам да давам своя принос на макроравнище, например да участвам в разработването на политики или в процеса по отпускане на безвъзмездна помощ. По време на стажа ми в една агенция за отпускане на такава помощ обаче бързо разбрах, че този тип дейност не е за мен. Дадох си сметка, че жадувам за общуване очи в очи и за задълбочена индивидуална работа с хората. Това прозрение ме насочи към стаж като терапевт в дом за хора в нужда, където ми допадна да работя с тийнейджъри и техните семейства. Тогава осъзнах, че да бъда терапевт е истинското ми призвание – и професия, която бих могла да упражнявам цял живот. Възможността да наблюдавам как хората поглеждат на живота си под нов ъгъл разпали в мен страст, каквато не подозирах, че имам.

Какво събуди интереса Ви към темата за личните граници?

Установяването на лични граници ни вдъхва сила и вяра в собствените ни способности. В моята терапевтична практика много често помагам на хората да осъзнаят, че имат избор дори в привидно безизходни ситуации. Много хора се чувстват хванати в капан, защото не са проучили вариантите, с които всъщност разполагат. Аз съм израснала в среда, която насърчаваше заученото безсилие, но малко по малко разбрах, че винаги е възможно да очертая лични граници. Въпреки обстоятелствата, в които се намирах, винаги имаше нещо, което можех да направя.

Споделете някои от най-добрите съвети, които някога сте получавали.

Неотдавна дядо ми ми каза: „Ако някой още не е дошъл на тоя акъл, въобще няма и да дойде.“ На неговия език това означаваше: „Спри да чакаш хората да се променят.“

Кой Ваш полезен навик Ви е помагал през годините?

Когато си поставя една цел, бързо си съставям план как да я постигна. Една моя приятелка ме нарече „майстор в сбъдването на желанията си“, защото моментално запретвам ръкави.

С кой Ваш навик бихте искали да се разделите?

Искам да подобря способността си да се концентрирам за по-дълго време. За целта започнах по-често да чета книги на хартия, а не на екран, и да полагам съзнателни усилия да не се занимавам с няколко задачи едновременно. Откакто започнах редовно да избягвам да държа телефона си под ръка, също ми става все по-лесно да се съсредоточавам.

Кой е любимият Ви елемент от писателския процес?

Когато книгата вече почти е придобила форма в ума ми, черновата сама се излива на страниците. Описвам планове, опорни точки и мисли на отделни листове хартия и сядам да ги завърша, когато съм готова да започна да пиша. Любимият ми елемент от писателския процес е моментът, в който събирам и подреждам всичките си идеи в едно хармонично цяло.

Какво Ви накара да се усмихнете наскоро?

Написах книга за деца, която ще излезе от печат тази есен в Щатите, а дъщеря ми записа аудио варианта ѝ. Страшно много се гордея с дъщеря си. Заснех много видеоклипове и ѝ направих много снимки в деня, в който записвахме книгата.

Ако сме начинаещи в областта на грижата за психичното си здраве, кой е първият най-основен, най-важен и най-достъпен навик, който бихте препоръчали да започнем да развиваме? Коя практика, неизискваща големи усилия, би ни донесла достатъчно добър резултат, за да ни мотивира да продължим по този път?

Намерете някого, пред когото да „се отчитате“, например терапевт, доверен приятел или член на семейството. Работата върху себе си с подкрепата на друг човек може да ви помогне да се придържате към целите си.

Коя ключова практика бихте препоръчали на „напредналите“ в тази област?

Не спирайте да отделяте време за дейностите, които ви влияят положително. Нерядко, когато се почувстваме по-добре, пренебрегваме практиките, благодарение на които сме постигнали това подобрение. Важно е редовно да намирате място в графика си за нещата, които ви носят смисъл и полза, дори когато се чувствате добре. Помнете, че дори и вече да сте отбелязали напредък, необходимостта да се грижите за себе си и за психичното си здраве е неотменима, затова и е важно да поддържате тези положителни навици. 

Коя е първата крачка към отучването от навика да угаждаме на околните за сметка на нас самите?

Първата крачка е да осъзнаете, че в отношенията ви с даден човек имате потребности, които не са удовлетворени. Разбира се, не във всички взаимоотношения двете страни допринасят по равно. Въпреки това винаги трябва да се стремим да даваме поне по нещо от себе си. Ако вечно се намирате в позицията на този, който дава повече, на този, който единствен се съобразява и прави отстъпки, значи имате нужда от по-здрави граници. В работата над себе си, за да престанете хронично да угаждате на всички, ще трябва да се научите да не отстъпвате постоянно и да изразявате по-често потребностите си.

Няколко идеи и трика как да преодолеем по-бързо раздялата с романтичен партньор?

Дайте си време да преработите психически връзката. Може да ви се иска да се почувствате по-добре съвсем скоро, но обикновено не това е естественият ход на нещата. Няма фиксиран период „от-до“. Проявете разбиране и търпение към себе; приемете, че ще ви трябва време, за да се възстановите.