Небесните коне

Епичен роман... мистериозен, чувствен и приковаващ вниманието.
 - Бернар Пиво

 Успехът на романите на Кристиян Жак за Древен Египет вдъхнови и други автори да опитат силите си в този жанр. Сред най-успешните му последователи е Жозе Фреш, чиито две трилогии за Древен Китай се радват на не по-малък интерес сред читателите (Нефритеният диск" вече достигна 500 000 тираж). Талантлив разказвач и същевременно тънък познавач на китайската история и култура, Фреш създава незабравима сага, която открехва пред нас вратите на Китай от епохата на Воюващите царства (III век пр. Хр.) - свят, в който диалозите са сякаш поеми, жените носят имена на цветя, сезони и звезди, еротиката е изтънчена, а битките са жестоки и безмилостни. Без усилия научаваме много за живота на древните китайци, а същевременно нямаме търпение да узнаем и какво ще се случи по-нататък. Историческите приключенски романи от такава величина са рядкост.
Една сутрин уважаваният търговец на коне Лу Бууей открива на шумния пазар в царството Джао нефритен диск, несравним по изработка и блясък, Макар и опитен в сделките, този път той не се пазари, а веднага го купува за огромна сума. Защото си е спомнил едно предсказание на жрицата от планината Хуашан: "Лъскавият черен диск със знака на Хунмън ще донесе безсмъртие на своя притежател," Окуражен от своя конфуциански наставник, той решава да се отправи на дълъг път с надежда да разкрие тайните на диска. Но от този диск зависи съдбата и на съседното царство Цин...



Пролог

­ Трябва да притежавам този нефритен диск на всяка цена! ­ развълнувано прошепна търговецът, изричайки на глас мислите си, което никога досега не му се бе случвало.

Никога през живота си Лу Бууей не беше виждал ритуален предмет с подобни размери. Още щом го забеляза, той разблъска тълпата, която по това време на деня се събираше на площада в Хандан, където под високото палещо слънце се провеждаше сутрешният пазар.Ситни капчици пот покриха челото му.


Той усети, че краката му сами го носеха към дъното на площада, там, където един мъж беше изложил предмета върху малък преносим тезгях от плетени бамбукови стъбла.Не искаше да изглежда прекалено нетърпелив. Старият му конфуциански учител Неизменен Ритуал от дете го бе научил, че винаги, дори при най-важните и необикновени обстоятелства, трябва да изглежда спокоен и безстрастен и никога да не издава пред хората ­ независимо кои са те ­ истинските си чувства. Конфуцианското учение беше ясно: това е най-висшата форма на уважение, което всеки дължи всекиму. Лу Бууей бе избрал тази максима за кодекс на поведение.


Както обикновено го придружаваше верният му секретар Джао Шън. Лу Бууей бе свикнал никога да не издава промените в настроението си, а още по-малко да показва неуместен ентусиазъм пред този младеж, чиято дискретност беше равна на ума му и който работеше предано за него вече пет години. Един голям търговец, всъщност най-големият и най-богатият в царството Джао, трябваше да бъде любезен и спокоен господар. Търговията беше изкуство, което изисква едновременно спокойствие и концентрация. Лу Бууей нямаше равен, когато трябваше да получи на най-добра цена реколтата от водни кестени и зърно или балите вълна, които неговите доставчици донасяха от безводните степи на северните области ­ там, където племената сюнну* отглеждаха овце с къдраво руно и кози с дълга козина. А когато преговаряше за закупуването на коне, в което беше опитен търговец, той, въпреки голямата си страст към конете, пак се стараеше да изглежда ленив и безразличен пред продавачите и скотовъдите, които идваха от всички краища на страната, за да му предложат стоката си. Така успяваше да се сдобие с най-красивите жребци за разплод и с най-плодовитите кобили.