Губим в надпреварата да печелим

За нашата култура е типично това, че насърчавайки изключително конкурентни нагласи, ние насърчаваме агресивните емоции, които подклаждат конкуренцията, въпреки че агресията сама по себе си е табу."

- Бруно Бетелхайм

Животът ни е станал нескончаема върволица от състезания. От момента, в който звънне будилникът, до мига, в който положим глава на възглавницата, от прохождането до смъртта си, ние непрестанно се борим да сме по-добри от другите. Това е нагласата, с която ходим на работа и на училище, играем на спортната площадка и живеем с близките в собствения си дом. Не си даваме сметка за конкуренцията - именно защото сме напълно потопени в нея.

Икономическата ни система е основана на конкуренцията, а образователната система ни учи от най-ранна възраст не само да триумфираме над другите, но и да ги възприемаме като препятствия по пътя към собствения си успех. Свободното ни време е изпълнено с високоорганизирани игри със сложни правила, в които се очаква един индивид или отбор да победи останалите. Съперничеството съществува дори в семействата ни - то е една безмълвна, но често отчаяна борба за домогване до одобрение и любов, тъй като първото се възприема като ограничено благо, а второто - като вид награда.

Конкуренцията е дълбоко вкоренена в живота ни и е трайна част от него. Ето защо е крайно време да се вгледаме по-дълбоко в това, което ни причинява.