Непознати на самите себе си

„Познай себе си“ - това правило е толкова старо, колкото и Сократ, но продължава да е добър съвет. Дали обаче интроспекцията е най-добрият път към самопознанието? Какво се опитваме да открием в крайна сметка? В отварящо очите пътешествие из несъзнаваното, така както е дефинирано от съвременната психологическа наука, Тимоти Д. Уилсън ни въвежда в скрития психичен свят на преценките, чувствата и мотивите, които интроспекцията може никога да не успее да ни разкрие.

Това не е „безсъзнателното“ на вашия психоаналитик. Адаптивното несъзнавано, което емпиричната психология е разкрила и което описва Уилсън, е много повече от склад на примитивни нагони и изпълнени с конфликти спомени. Това е набор от всепроникващи и сложни психични процеси, които преценяват нашия свят, поставят цели и предприемат действия - и всичко това, докато съзнателно мислим за нещо друго.

Ако не познаваме себе си - своя потенциал, чувства или мотиви, Уилсън ни казва, че причината най-често е, че сме разработили правдоподобна история за себе си, която няма връзка с адаптивното ни несъзнавано. Цитирайки доказателства, че твърде задълбочената интроспекция наистина може да нанася вреда, Уилсън изгражда аргументацията за това, как по-добре да открием своя несъзнаван Аз. Ако искате да знаете кой сте, какво изпитвате или какво харесвате, Уилсън съветва да обръщате внимание на това, което наистина правите, и на онова, което другите хора мислят за вас. Показвайки ни едно несъзнавано, което е по-мощно от безсъзнателното на Фройд и е дори още по-всепроникващо в ежедневието ни, „Непознати на самите себе си“ бележи революция в начина, по който се опознаваме.