Прозорлив ум

Всички имаме склонност да виждаме това, което искаме да видим. С други думи, проявяваме т.нар. нагласа на войника. Като започнем от разделението на лагери и слагането на розови очила и стигнем до изнамирането на благовидни оправдания в личния си живот, ние сме силно мотивирани да защитаваме идеите, в които вярваме, и да отричаме онези, които ни противоречат. 

Но ако искаме по-често да намираме верния път, трябва да се потрудим и да възприемем нагласата на съгледвача. За разлика от войника, целта на съгледвача не е да избере едната страна и да защитава само нея в ущърб на другата, а да навлезе в непознатата местност, да проучи терена и да се върне с възможно най-точно съставена карта. Без значение какво се надява да открие, съгледвачът преди всичко иска да разбере каква е реалността.

В „Прозорлив ум“ Гейлъф показва, че съгледвачите успяват по-добре да се ориентират в действителността не защото са по-умни или по-знаещи от всички останали, а благодарение на няколко емоционални умения, навици и схващания за света, които всеки е в състояние да усвои. Чрез увлекателни примери - от съвети как да оцелеем сам-самички насред открития океан, през тайната, която спасява Джеф Безос от свръхсамоувереност, и обяснението защо суперпрогностиците превъзхождат агентите на ЦРУ, до разгорещените спорове в „Редит“ и съвременната предубедена политика - Гейлъф търси отговор на въпроса защо собственият ни ум ни подвежда и как можем да променим начина си на мислене.