Класическо будо

Класическото будо не е нещо незначително, започнато за забавление или от каприз. То не трябва да се тренира за лично удоволствие или социално развлечение. Тези, които използват доджото за самоизтъкване, показна гордост, социално издигане, бъбрене или клюкарстване, вече са се провалили в проумяването на факта, че дълбочината на класическото будо надминава любовта към собственото аз. Класическото будо е потвърждаване на традиционните японски ценности, чиито обективен характер е културен. Човек, който не е японец и който отказва да бъде пояпончен, е съветван да не се захваща с изучаване на класическо будо, защото неговите дисциплини действат по много ясно изразен японски начин. Ако класическото будо се промени, за да отговори на предпочитанията на неяпонските общества, то вече няма да бъде японско класическо будо.

 
В класическото будо от най-голямо значение е духът на самоусъвършенстване, не на самозащита. Тези системи не са предвидени да служат като системи за самозащита, за което свидетелства фактът, че най-умелите експерти на тези дисциплини са по-известни със своя усъвършенстван характер, отколкото с бойните си способности. Ако читателят желае да се занимава със система за самозащита, по-добре е да потърси друг вид обучение сред класическите буджуцу или модерните сродни дисциплини, развити за тази цел."

Дон Дрегър

Дон Дрегър е бивш морски пехотинец. Изключителен специалист по източни бойни изкуства, в които придобива високи майсторски нива и разрешения за преподаване. Бил е технически директор на „Маршъл Артс Интърнашънъл“, автор на множество книги за азиатските бойни изкуства.