Хипермодерните времена

След първата си книга Ерата на пустотата (1983) и последвалите етюди върху съврменността, като Царството на ефимерното (1987), Третата жена и Вечният лукс (2003), които го правят световноизвестен, сега френският философ Жил Липовецки предлага Хипермодерните времена", книга, излязла във Франция през втората половина на 2004 и вече готова да се превърне в бестселър с подготвяните на повече от 18 езика преводи по цял свят. Ясно е защо - създателят на т.нар. “парадигма на индивидуализма”, философът, който не се поколеба да насочи вниманието си към модата, лукса, промените в отношенията на половете, динамиката на пазара и новите ценности на днешния индивид и днешното общество, обявява края на постмодерността и настъпването на “втората модерна революция”, означена като “хипермодерност”. Определението не е кокетство с най-новото, нито желание да се намери оригинален етикет на времето, а действително отчита това, което носи хипермодерността: нови тревоги на изгубилия се постмодерен индивид, ново господство на пазара, трескаво скъсяващо се време, безапелационно господство на успеха, нови “втърдявания” на старите опори - но същевременно своеобразно завръщане на най-старите и най-естествени за човека ценности. Така че в крайна сметка моделът на хипермодерността е оптимистичен: в епохата на хиперконсумация човекът-консуматор намира по-дълбоките - или по-високите - начини да бъде човек. Хипермодерността, както отбелязва накрая Липовецки, е само в началото на своето приключение.