Реасемблиране на социалното

Реасемблиране на социалното е огромно предизвикателство към настоящите ни представи за общество и “социално”. Според Бруно Латур, един от водещите социални теоретици днес, понятието “социално” постепенно е било натоварено със значения, които детерминират неговата напълно погрешна употреба: сега то е етикет на стабилизирано състояние на нещата, на сноп връзки, към които в удобен момент можем да се обърнем, за да обясним даден феномен. Това понятие се установява в доминиращия дискурс по подобие на прилагателните “дървено” и “желязно”: все едно става дума за вид материал. То отвежда към специфичен тип утвърждаване на природата на асемблираното, вместо просто да посочва нещата, които вече са асемблирани. Така “социалното” ни се представя в две съвсем различни лица: като процес на асемблиране и като вид материал.

Латур показва защо повече не можем да мислим това понятие през втория тип реконструкция и защо не бива да претендираме, че то осигурява “социални обяснения” за други феномени. Дори подобни опити да са били полезни (и може би необходими) в миналото, днес вече не можем да разчитаме на такава стратегия. Затова той се връща към първичното значение на понятието и го въвлича в проекта за повторно проследяване на връзки. Така става възможно да се заемем с традиционната задача на социалните науки, но използвайки много по-фини инструменти.

Този подход, наречен “социология на асоциациите”, стана известен като социология на дееца-мрежа и настоящата книга елегантно въвежда в нея онези, които искат да се запознаят както с основните ѝ идеи, така и с възгледите на един от най-влиятелните й представители.