Народни етимологии

С термина народна етимология филолозите по принцип означават спонтанния опит на говорещия да осмисли някоя неясна чужда, но понякога и рядка или остаряла домашна дума, като я сближи формално и/или съдържателно с друга по-позната. Резултатите от този похват обикновено се илюстрират с изопачени думи като полуклиника, полюлей, стереопор, сушоар или с обяснения, че Коледа е, когато колят свинете, че полипът се нарича така, защото полепва, а пържола се казва така, понеже се пържи. Ето как Чудомир най-непринудено онагледява въпросния похват чрез опитите на Динко Духтито да разтълкува загадъчната дума номенклатура в едноименния разказ: Кла-тура... кла-тура... Брей, Лалчо, да не е нещо за подигравка написано... Да не искат да те подметнат, дето само седиш в склада и си клатиш краката, и ти плащат, а? Кла-тура... От клатене трябва да произлиза. Всъщност опитът да се осмисли едно неясно наименование означава то да бъде преосмислено. Първо­­причината за привидно смехотворната наивност лежи в неизчерпаемата любознателност и в стремежа на човека да вникне в смисъла на непознатото. Затова едва ли ще бъде пресилено, ако подобни случаи се използват в подкрепа на факта, че етимологията е най-популярната област на езикознанието. В настоящия лексикон наред с наивните словни претворявания са приведени примери и за несполуки при научното етимологизуване, граничещи с народната етимология. Главен критерий при оформянето на корпуса бе наличието на фонетично, семантично, граматическо и/или словообразувателно преосмисляне на домашна или заимствана лексика с цел тя да бъде осмислена и по този начин приобщена към самобитната ни представа за света.