В сборника с толкова давидковския наслов „Писма до есента“ са събрани за
пръв път всички сонети на поета, от всичките му стихосбирки и от
романите, за да се очертае истински, в цялата му широта и единност,
трайното пристрастие на Давидков към този жанр, както и истинският му
ръст на един от неговите майстори в съвременната българска поезия.
Подобно на други майстори на жанра, Давидков не е педант. Въпреки че
нерядко когато пожелае ни дава кристално изчистена сонетна форма, не ѝ
робува. Неговият сонет не е класически (още по-малко го интересуват
отделните разновидности на класическия сонет), а модерен: поетът не се
притеснява да удължава, понякога прекомерно, броя на сричките, и още
повече - да накъсва стиховете, за да подчертае динамиката в интонацията,
смисловата й обвързаност.
За Давидков сонетната форма не е самоцел; не са самоцел и нейните
„класически“ компоненти, каквато е римата: тя не е предмет на самостойна
виртуозност и ако понякога попадаме на неточни или сложни съставни
рими, те изглеждат по-скоро случайни находки, отколкото да са специално
търсени.
Събрала сонетите на поета, книгата „Писма до есента“ не е нещо обособено, самò за себе си, стърчащо; в рамките на специфичния жанр на сонета тя е редуцирана извадка, представителна за цялата му лирика. Съдържа всички „теми“, които са ѝ присъщи, всичките й характерни черти, особената ѝ мекота - нейната забуленост в силна, ярка, но ненатраплива метафоричност.
Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите.
Атанас Далчев
* * *
Пълноводието на духовната природа е основата на неговото сладкодумство, на блестящо инкрустираните поетични видения, неусетно превръщайки се в същностен белег на явлението Иван Давидков.
Проф. Симеон Янев
* * *
Мисловното начало в зрялата лирика на Давидков, съпрегната с изяществото на строгата сонетна форма, придава нещо от парнасистката изисканост на стиховете на Рилке от „парижкия“ му период.
Проф. Симеон Хаджикосев
* * *
Иван Давидков е лирик от най-висок карат. Стопроцентов лирик! И талантът му нямаше как да не прерасне и към прозата, и към живописта. Никак не е без значение, че Давидков беше и почтен човек.
Румен Леонидов
