Орфей прорицателя

Романът мит „Орфей Прорицателя“ е едно удивително произведение, излято в лирично настроение и еуфорично преклонение пред гения на Тракия - Орфей. Неговият автор - поетът Пламен Цонев - също като Орфей първо се вслушваше в себе си, а след това захващаше „запев“...

...От земна кал и звезден прах духът с плътта ни е омесен.

Ръцете тръпнат за размах,

а гърлото - изтръгва песен...

...Поетът е вестител на истината, той угадава нейните черти.

„Доверете се на поета!“ Ако Хенрих Шлиман не беше повярвал на Омир, Троя щеше да остане погребана под замята, нямаше никога да разкрие съкровищатата си пред окото на слънцето.

Троя потвърди своето съществуване, защото преди да започне разкопките в Мала Азия, Шлиман беше преобърнал хиляди пластове омировски хекзаметри...

Да повярваме на Орфей!

Той не ще ни отведе назад, към едно разорено от фаланги и легиони царство на разединените тракийски племана, а към бъдещия, съграждащ се свят на хармонията, справедливостта и любовта.

Хармонията между физическото и духовното здраве, между външната и вътрешната красота, между общността и индивидуалната личност, между човека и биосферата, между ритъма на сърцето и пулсацията на Вселената. Хармонията в съзвучието на словото и делото, която ние ще търсим и преоткриваме все по-често, интуитивно доловена преди три хилядолетия още от гения на Орфей, предшественика на Омир и европейската култура, разкриващ всемогъществото на изкуството.

Орфей Прорицателя, както го назовава Плиний Стари, наречен от древните още Миролюбеца или Апостола на разбирателството.

... Сред враждуващите люде

и житата, отдадени на палеж,

една струна Орфеева

Прорицателски възкликва:

„В сърцето-крепост

с мен не можеш да се добереш,

песента единствено прониква!...“