Пламен Цонев

Пламен Цонев (11.12.1930–05.01.2012) е син на писателя историк Звезделин Цонев и брат на поета сатирик Николай Цонев. Автор е на лирика, проза, публицистика, произведения за деца. Членувал е в Съюза на българските писатели. През 2009 г. е отличен с наградата „Златен век“ на Министерството на културата.

Едни от най-значимите му творби, оставили своя особена следа в литературата ни, са книгата му за Орфей (1974), книгата с хипотези „Хомо космикус – праобрази от печатите на мирозданието“ (1980) и историческият роман „Тракиецът Спартак“ (1981). Основната концепция в творчеството му е за космическия генезис на човешкия дух и неговата непреходност.

Започва творческия си път като редактор в Държавното военно издателство, в сп. „Славейче“ (1955–1959), по-късно работи в тогавашното варненското издателство „Г. Бакалов“, в Сценарната редакция към Българската кинематография и като заместник главен редактор в издателство „Народна младеж“ (1973). Два пъти е уволняван от тогавашната власт.

Писателят Пламен Цонев дълги години изследва българския герб от времето на цар Калоян, навлиза в тайната на Фатима, занимава се с математически модели на египетските пирамиди, проучва разкопките в Перперикон, публикува неизвестна снимка на Христо Ботев, открита още през 1968 г. от баща му Звезделин Цонев, пише писма до астронома Карл Сейгън. Посещава многократно феноменалната пророчица Ванга. В резултат на многото си срещи с нея в тази книга се появява образът на Майка Берестида, прорицателката в Храма на Дионис.

През последните 30 години работи усилено върху книгата „Месианската йероглифика“ („Йероглифите на Апокалипсиса – Деветте неизвестни“), която до сетните си дни не успява да подготви за печат.