"Изгубени кучета и самотни души" и безрезервната любов
Няма по-безрезервна любов от четириногата. Няма по-истинска радост от махащата с опашка. Няма по-уютна топлина от сгушената на кравай под завивките. Няма по-добра подкрепа от подадената лапа. Няма. И Рейчъл, която срещаме на първата страница на „Изгубени кучета и самотни души” има цяла книга да се убеди в това.
Намираме я 39-годишна, току-що загубила работа, апартамент и любов. Едновременно. От отворената кутия на Пандора в живота й обаче изскачат още изненади – например завещанието на починалата й леля, от което става ясно, че Рейчъл е наследник на един брой провинциален кучешки приют и един брой бордър-коли, чието име е Джем. За шикозна лондончанка, която никога не е имала домашен любимец, това наследство е меко казано неочаквано. Готова ли е Рейчъл за него? Ще овладее ли новосъздалата се ситуация, ако към нея добавим и ветеринар на име Джордж, който, според шушуканията, прилича на Даниел Крейг? Ще се научи ли да поема отговорност? Предстои да разберем.
Но тази история не е само нейна. Тя принадлежи на още две жени, изправени пред големи предизвикателства – Зоуи, която отскоро се грижи сама за двете си деца и Натали, която отчаяно се опитва да зачене.
Свързани продукти
Промо -20%
Промо -20%
Свързани продукти
Коментари