Добре дошли в света на „Изток-Запад“ – тук Книгите срещат своите Хора!

Можем да разглеждаме жизненият цикъл на държавите като история на организираната престъпност

17.11.2026

Интервю с д-р Люк Кемп, автор на „Проклятието на Голиат“

Защо избрахте именно Голиат като централна метафора за книгата си, а не Самсон – ослепеният и предаден герой, съборил храма върху себе си и погребан под руините му?

В книгата Голиат е заместител за термина „цивилизация“. Причината е, че обществата в първите държави и царства по света неизменно са били белязвани от робство, неравенство и човешки жертвоприношения, а самото им възникване пък е било предшествано от войни. Те са преход от егалитарни общности към общества, в които много малка част от населението господства над останалите от него. Библейският образ на Голиат е подходяща метафора, защото говорим за мащабни властови структури (Голиат като великан), които разчитат на насилието (Голиат като воин), произхождат от Бронзовата епоха и често се оказват изненадващо крехки.

Историята за Самсон не се вписва в тази метафора. Той е героична фигура, жертваща се в последен могъщ изблик на сила, за да унищожи угнетилите го.

Може ли Проклятието на Голиат наистина да бъде разрушено, или колапсът на самото общество е заложен в структурата му? Не следват ли обществата в крайна сметка универсалния принцип на ентропията: водени от вроденото си желание за сигурност, хората се опитват да създадат трайни системи, но не се ли стреми всяка система към хаос? Не е ли рухването ѝ само въпрос на време?

Не, ентропията не е изиграла такава роля нито при краха на Рим, нито при династията Хан, племето кахокия или цивилизацията на маите. Тя е закон на термодинамиката, не на политиката. Ако ентропията беше основната причина, всеки колапс би трябвало да бъде окончателен, вместо след него да възникват нови държави или политически системи. Ентропията не може да обясни и огромните разлики във времевите диапазони, в които просъществуват различните държави – от династията Цин, която е оцеляла само четиринайсет години, до Византийската империя, просъществувала близо хилядолетие.

Успеем ли да разпознаваме конкретните политически корени на колапса – например нарастващо неравенство по отношение на собствеността или концентрация на власт в ръцете на определени кръгове, – тогава ще има и начини той да бъде избегнат. Няма да е лесно, нито пък ще са големи шансовете ни, но въпреки това ще е възможно.

Както читателите ще открият и в „Проклятието на Голиат“, кралствата и империите не възникват в резултат на рационалния стремеж към сигурност. Това е остарял мит. Много по-точно ще е да разглеждаме възникването и рухването на държавите като история на организираната престъпност.

Сред стотиците случаи, които изследвате в книгата си, кой обществен колапс от миналото наподобява най-много днешния глобален ред и защо?

Най-вероятният кандидат би била късната Бронзова епоха, тъй като тя е свят на взаимозависими империи и царства – например Старото царство на Древен Египет, Асирийската империя, Вавилония на каситите и микенската цивилизация: всички те са били тясно свързани както в дипломатическо, така и в икономическо отношение. Самият бронз, дал името на епохата, е сплав от калай и мед – суровини, предмет на усилна търговия между различните общества тогава.

Подобно на днешния свят, тогавашните народи също са били изправени пред поредица от различни сътресения, включително войни, суша, бунтове и земетресения, които дестабилизирали цялата система. Взаимосвързаността им от предимство се превърнала в слабост.

С оглед на това можем да извлечем редица поуки от историческите примери: колонизацията и колапсите, предизвиквани от нея, ни помагат да разберем формирането на съвременния свят, докато пък Рим е класически пример как нарастващото имуществено неравенство и свръхконцентрацията на власт водят до упадък и в крайна сметка – до пълна разруха.

Възможно ли е следващият колапс да бъде толкова бърз и мащабен, че обществата да нямат време за адаптация или реорганизиране?

Да, потенциално е възможно. Представете си само – ако утре избухне глобална термоядрена война, преките ефекти, включително самите атомните взривове, биха се усетили по целия свят само в рамките на ден, а температурите навсякъде ще спаднат с 8 до 10°C за броени седмици.

По сходен начин мащабна кибератака, извършена от мощни системи, захранвани от изкуствен интелект, би могла да парализира електропреносните мрежи и интернет по цялото кълбо.

Светът, в който живеем, се забърза драматично, а с него нараснаха и заплахите, които ни грозят.

Макар и да няма консенсус, че многото човешки жертвоприношения са причина за краха на цивилизацията на маите, повечето историци са съгласни, че и без да са първопричина за кризата, те са били един от нейните симптоми. Има ли универсални предвестници на наближаващия колапс – предупредителни знаци, които виждаме всеки път в обществата, изправени пред срив?

Да, има набор от симптоми, предупреждаващи за наближаваща криза или колапс. Сред тях са нарастващото неравенство, корупцията, социалното и политическото насилие, неспособността за бързо съвземане след различни обществени сътресения, както и овладяването на държавата от елитите. Това са признаци, че едно общество става все по-разслоено, експлоататорско и уязвимо.

Тези модели можем да срещнем в широк кръг исторически примери – от първите земеделски общества в Северна Америка до някои от най-могъщите империи в историята – като Западната Римска империя и династията Хан. Доста е красноречиво, че именно такива симптоми виждаме все по-ярко и днес.

Между другото, маите всъщност не са се отличавали чак с такъв размах по отношение на човешките жертвоприношения. Други цивилизации, ацтеките например, са стигали доста по-далеч от тях. Човешките жертвоприношения са били широко разпространена практика в ранните държави, тъй като са били удобен начин властта и авторитетът да бъдат утвърдени чрез демонстративни актове на брутално насилие.

Само преди няколко години бяхме в разгара на пандемия, разтърсила и променила всички сфери на обществения живот, а съвсем наскоро се чудехме дали да се тревожим за инцидент в руска биолаборатория. За няколко месеца войната в Близкия изток доказа колко крехка и силно зависима от петрола продължава да е световната икономика, но Запада сякаш продължава да затваря очи за своята зависимост от ресурси, които всъщност не притежава. Губим ли способността си да се учим от кризите?

Не съм сигурен, че някога всъщност сме притежавали трайната способност да го правим. Правителствата сякаш винаги са късогледи, и то по собствено желание, а поуки пък обикновено си взимаме единствено след мащабни кризи (например възникването на Европейския съюз и конституционните реформи след края на Втората световна война).

Но не е задължително винаги да е така! Можем да развием тази способност, защото откритията на историографията, археологията и антропологията днес ни предоставят все по-ценни и научно обосновани уроци за миналото и кризите през вековете.

Не смятате ли, че гражданската енергия в демократичните общества днес вече е изчерпана? Че наблюдаваме умора и примирение и само криза, дошла отвън, може да доведе до истинска промяна на статуквото?

Не, но има драстични разлики между отделните страни. Не можем да кажем, че липсва гражданска протестна енергия във Франция например, или пък в много части на Съединените щати. По-загрижен съм за друго – за все по-тревожното разрастване на системите за масово наблюдение и влиянието на автокрациите, потискащи инакомислещите.

Не можем да разчитаме единствено на появата на външни кризи. Една такава сама по себе си няма да доведе нищо, ако в страната ви няма хора, които да използват обстоятелствата, за да насочат обществото към положителна промяна. Възникването на социалните държави и разширяването на избирателните права не са резултат единствено от световните войни или от кризите, породени от индустриализацията. Те стават възможни благодарение и на неуморните усилия на профсъюзните движения и суфражетките.

Според еволюционната биология внезапните и драстични промени в околната среда могат да доведат до скокове в развитието на видовете. Предвид лавинообразните темпове, с които напредват съвременните технологии, можем ли да очакваме динамика в познатия модел, по който обществата се развиват и впоследствие – рухват?

Възможно е, в зависимост от вида на технологиите и начина им на използване. Досега те не са успявали радикално да променят повечето от механизмите, по които функционират обществата. Индустриализацията е пример точно за внезапна и драстична промяна, но обществата след нея не се различават особено от предхождащите ги империи: в тях продължава да цари неравенство и господството на другия остава основен принцип на властта. Нужни са две световни войни и мащабни социални движения, за да се стигне до възхода на либералните демокрации, превръщащи социалното благоденствие в свой приоритет.

Днес най-важната сред непрекъснато ускоряващите развитието си технологии – изкуственият интелект – засега сякаш бива използвана единствено за усилване на и без това вече съществуващи тенденции в обществото: задълбочаване на неравенството, съсредоточаване на още повече власт в ръцете на определени кръгове, както и възможност за още по-масово следене и контрол на населението. По-вероятно е да станем свидетели на завой към политическите системи от миналото, отколкото на качествена еволюционна промяна.

Разбира се, ако дотогава изкуственият интелект просто не ни унищожи или замени изцяло в даден момент. Това определено би било еволюционен скок, но все още такъв, който малцина, без да броим тези в Силициевата долина, биха желали да видят.

Коя е книгата, която бихте искали да сте написал – както в личен, така и в професионален план?

И в двата плана – определено книгата, която излиза сега у вас. Единствената друга, която истински желая да напиша, е всъщност и следващата, върху която вече работя; главният ѝ фокус ще са историята и бъдещето на средствата за масово наблюдение и контрол.

Интервю на Владимир Цанков

Проклятието на Голиат
Ново

Напишете коментар