Проклятието на Голиат

Това обширно изследване на колапс на човешки общества, обхващащо периода от Бронзовата епоха до тази на силиция, разравя руините на рухналите общества, за да разбере основните причини за техния упадък. Ако се вгледаме в днешното крехко взаимнозависимо глобално общество, над което е надвиснала заплахата от ядрена война и глобално затопляне, едва ли някой ще ни упрекне, че си задаваме въпроса: ще оцелеем ли?

Ученият от Кеймбридж Люк Кемп извършва историческа аутопсия, която обхваща пет хилядолетия и стотици цивилизационни жизнени цикли – от първата египетска династия до съвременното Обединено кралство. Той използва най-новите открития в археологията и антропологията, за да стигне до дълбоки и често парадоксални прозрения защо обществата се сриват.

Докато книги като „Колапсът“ на Джаред Даймънд се фокусират само върху няколко конкретни примера, подходът на Кемп използва възможно най-голям набор от данни. Това му дава възможност да открие по-всеобхватните тенденции и по-дълбоките причини за колапса, които са заплаха за бъдещето – без да се отказва от увлекателните исторически описания, вдъхващи живот на тези страници.

„Проклятието на Голиат“ е остро напомняне, че социалният колапс има както светли, така и тъмни страни; че той не означава непременно връщане към хаоса или към тъмна епоха – и че за да изградим един по-устойчив свят, трябва да внесем в него повече справедливост.

Епохата на големите разкази за човешкото минало, простираща се от „Левиатан“ на Хобс до „Сапиенс“ на Харари, явно не е приключила. „Проклятието на Голиат“ за пореден път обръща огледалото на философската спекулация към историята в нейната цялост. Точно защото огледалният образ винаги е деформиран от идеологически предпоставки, всяка книга с подобен размах ни осигурява частица от пъзела, който мислещият човек трябва да нареди. Книгата на Люк Кемп се отличава с това, че вместо да търси началата на цивилизацията, тя издирва белезите за нейния крах. Въз основа на множество примери авторът ни запознава както с грешките, които сме допускали в миналото, така и с начините да ги избегнем тук и сега.

Необходимо е да се изтъкне, че опитната преводачка Светлана Дичева (превела за „Изток-Запад“ включително знаменитата книга на Мануел де Ланда „Хиляда години нелинейна история)“ е съумяла да предаде много точно мисълта на автора, като не си е позволява нито тълкувания, нито допълване на казаното от него.

Росен Люцканов