Чевенгур. Изкопът. Том 2

Романът на изключителния руски писател Андрей Платонов (1899-1951) „Чевенгур“ (1926-1929) е творба с грандиозен вътрешен мащаб, отразяваща не само съвремието на автора, но и цяла една епоха. Писателят по свой начин продължава идеята на Гогол, който в „Мъртви души“ възнамерява да покаже руския живот през призмата на „Божествена комедия“ на Данте. Ад е болезненото безвремие от дореволюционните десетилетия; чистилище - периодът на братоубийствени експерименти; и неудобен рай - град Чевенгур. Събитията в романа са едновременно страшни и нелепи, ситуациите - правдоподобни до абсурд, а героите - противоречиви. „Чевенгур“, отхвърлен от съветската цензура, е публикуван едва в началото на 70-те години в чужбина, а в родината на автора се появява през 1988 г.

Почитателите на Платонов добре познават и особения Платоновски език: авторът сякаш се е събудил след катастрофа и е събрал отново рухналата реч. Героите на „Изкопът“ - работници и селяни от зората на съветската епоха - градят светло бъдеще, но историята за това е проникната с чувство на абсурд и обреченост - строителството, в което са ангажирани; съветският проект; животът като цяло.

Научете още за книгата от интервюто на Петър Волгин с Любен Козарев в предаването „12+3“. Можете да го чуете тук.