Една от най-важните книги, които ще прочетете в живота си (ревю)

„Ръководство за справяне със стреса ... и защо зебрите нямат язва“ от Робърт Саполски не е книга, посветена на зебрите. В нея става дума още за плъхове, бабуини, хиени и ... хора. Това не е и ръководство за справяне със стреса. Всъщност, книгата е много повече от това. Практически препоръки как да сведем негативните последици от стреса в своето всекидневие са предложени в последната глава. До тях ни води едно зашеметяващо пътешествие през всички проблеми, перипетии и парадокси, чието преодоляване е въплътено във възприетото днес разбиране за стреса в областта на физиологията и медицината.

Още в първата глава научаваме, че краткотрайният стрес всъщност може да бъде полезен. Физиологичните механизми в основата му ни позволяват сутрин да станем от леглото или да се затичаме, за да не изпуснем влака. Това, което е истински вредно, е хроничният стрес – той отслабва имунния отговор, спира възстановителните процеси в тялото, потиска секрецията на половите хормони, влияе на сърдечносъдовата система и храносмилането, ускорява стареенето, влошава паметта и причинява язва, рак, инфаркт и депресия. С това е свързан един от повтарящите се мотиви в книгата: предупреждението да не търсим категорични отговори на сложни въпроси. Стресът усилва имунния отговор, но може и да го отслаби: всичко зависи от това за какъв тип стрес става дума и колко дълго сме били изложени на него.

След това уточнение започва истински интересното. Чували ли сте за откривателя на стресовата реакция Ханс Селие, който дължи този успех на своята ... непохватност? Знаете ли, че плъховете също страдат от язва, а маймуните – от повишен холестерол? Познавате ли научните изследвания, посветени на вуду-магията и „психофизиологичната смърт“? Искате ли да разберете защо при някои хора стресът води до увеличаване на апетита, а при други има точно обратен ефект? Интересуват ли ви споровете относно механизмите, чрез които стресът води до проблеми в храносмилането и язва? Напускайки пределите на науката и навлизайки в сферата на историята, антропологията и литературата, книгата разказва и за това защо внуците на хора, страдали от недохранване, са предразположени към напълняване, как някои ритуали водят да увеличаване на ръста и защо авторът на историята за Питър Пан е бил обсебен от идеята за деца, които никога не порастват (предупреждение към читателите: сигурни ли сте, че искате да научите отговора на този въпрос?).

Значителна част от книгата е посветена на връзката между физиологията на стреса и медицината. Съществено място е отделено на последиците от стреса за човешкото здраве. В книгата са засегнати и някои теми, които едва ли очаквате да откриете в труд като този. Защо в миналото заможните господа от Европа и САЩ са си инжектирали екстракт от маймунски тестиси и имало ли е някаква полза? Как можете да разберете в домашни условия (и с помощта на няколко пощенски марки) дали страдате от еректилна дисфункция? Ефективен контрацептив ли е кърменето? Каква е връзката между стреса и успеваемостта на ин витро оплождането или така наречените психогенни аборти? И един въпрос, който вероятно не сте си задавали до този момент: защо Аристотел е смятал, че женските хиени имат ... пенис?

И все пак, неизбежни ли са вредните последици от стреса, или пък можем да ги ограничим? Оказва се, че ситуацията далеч не е толкова отчайваща, колкото изглежда. Вярно е, че стресът ускорява стареенето, предразполага ни към редица заболявания и влошава протичането на други. От друга страна, има фактори, които можем да контролираме в една или друга степен и които влияят на дълбочината на отпечатъка, който психологическият стрес оставя върху живота ни. Ето кои са те: отдушници на неудовлетвореността (при хората често това са подчинени, на които да си изкараш яда), социална подкрепа (близки, на които можеш да разчитат и които държат на теб), предвидимост (илюзорно или действително знание за това, което ни готви бъдещето), усещане за контрол (идеята, че държиш своя живот в ръцете си), оптимизъм (идеята, че ситуацията се подобрява). Трагедията на живота ни е в това, че тези фактори трудно се съчетават, а понякога дори са несъвместими. Очевидно, колкото по-склонен си да си изкарваш яда на околните, толкова по-малко ще можеш да разчиташ на тях. Освен това, предвидимостта увеличава усещането за контрол, но може да доведе и до песимизъм. По тази причина няма лесни рецепти, които гарантират психологическо благополучие. Всеки път трябва сами да откриваме правилния баланс.

В добавка към това има и неща, които знаем със сигурност. В някои случаи животът ни изправя пред проблеми, които са прекалено големи за нас. Всичките ни предвиждания се провалят. Опитите ни за контрол са неуспешни. Социална подкрепа липсва. Оказва се, че в подобни ситуации тъкмо хората, които имат „интернализиран локус на контрол“ (склонни са да обясняват това, което им се случва със собствените си действия) най-често стават жертва на тежка депресия. Знаем също, че личността ни е важна, дори решаваща част от уравнението. Например, в една от главите се срещаме с Гари и Кенет. Гари е амбициозен индивид, устремил се към върховете на социалната йерархия. Склонен е да разчита само на себе си и да проявява необоснована агресия към околните. Той страда от повишено кръвно налягане и начална атеросклероза: типичен представител е на познатия на кардиолозите личностен тип А. Кенет е пълната му противоположност. Обръща внимание на семейството си, помага на близките си и никога не си изкарва яда на околните. Ето защо той намира социална подкрепа и уважение сред своята общност. Впрочем Гари и Кенет са бабуини – стари познайници на Саполски от африканската савана. Очевидно, ние не сме чак толкова различни от тях. Затова първият му съвет е: не бъдете като Гари. Не си мислете, че ще избягате от язвата, като я причинявате на околните. Вторият съвет е дори по-важен. Не си мислете, че можете да бъдете здрави, ако живеете общество, което е болно. Несигурността за бъдещето, бедността и подоходните неравенства са вредни за всички, независимо колко високо в социалната стълбица са успели да се изкачат. Горко на онези, които не могат да разчитат на себе си, но и на онези, които могат да разчитат само на себе си. Вярвам, че тази книга, която ще ви убеди, че е вярно и едното, и другото, е сред най-важните текстове, които ще прочетете в живота си.

Росен Люцканов