Дамска детективска агенция №1

Чиста наслада… Книги за загадките на човешката природа. Проста и толкова красива проза.
- Ейми Тан

Макар и напълно непознат на българските читатели, именно Алегзандър Маккол Смит е писателят, постигнал най-големи успехи в световен мащаб през последните две години – над 5 милиона тираж само на английски и пет престижни награди. През 1998 г. той публикува книгата си "Дамска детективска агенция № 1", сложила началото на едноименната поредица. Главната героиня, африканската мис Марпъл – Маа Прешъс Рамотсве, основала първата и единствена в Ботсуана детективска агенция, управлявана от жена, скоро заплени читателите. През 2002 г. книгите бяха публикувани в САЩ и успехът им стана толкова експлозивен, че се заговори за “Рамотсве-мания”, чието ехо отекна в цял свят.

С какво всъщност тези наглед просто написани романи (без екшън, кръв и секс) постигнаха такъв невероятен успех в цял свят? Читателите видяха в тях едни от най-очарователните, честните, забавните и жизнеутвърждаващи книги, появявали се от години насам. А обяснението на автора е: “Хората се наситиха на агресивна литература, която набляга на егоизма, неучтивостта и конфликта. Тези книги са замислени да бъдат точно обратното.” Това не са стандартни криминални романи – детективското в тях е просто удобно средство за събиране на интересни хора на едно място. Могат да бъдат оприличени на поток от думи, който тече с измамна лекота и чар – приятни, изпълнени с лек, закачлив хумор разкази за простите неща от живота, като спокойни разговори с приятел на чаша африкански чай ройбос. Освен тихата наслада от четенето, те зареждат с оптимизъм, с хармонията на екзотичната Ботсуана – една твърде особена страна, блестяща с цветовете на изгубения рай.

Шестнадесета глава
Отрязани пръсти, насечени змии

В началото, което в Габороне всъщност значи преди трийсет години, имаше съвсем малко фабрики. Всъщност през 1966 г., когато принцеса Марина гледаше как свалят британското знаме на стадиона през една ветровита нощ, с което протекторатът Бечуаналенд престана да съществува, нямаше нито една фабрика. Тогава маа Рамотсве беше осемгодишна, ученичка в държавното училище в Мочуди, и само смътно съзнаваше, че се случва нещо особено, че е дошло нещо, което хората наричаха свобода. Но на следващия ден тя не усети у себе си никаква разлика и се запита какво ли значи тази свобода. Сега, разбира се, знаеше и сърцето ѝ се изпълваше с гордост, когато се замислеше за всичко, което бяха постигнали само за трийсет години. Тази обширна територия, с която британците всъщност не знаеха какво да правят, беше процъфтяла и се бе превърнала в най-добре управляваната държава в Африка, наистина отлично управляване. С пълно право хората можеха да се гордеят, докато викаха: “Пула! Пула!” (Дъжд! Дъжд!).
Габороне бе се разраснал, изменяйки се до неузнаваемост. Когато за пръв път дойде тук като малко момиче, в града имаше само няколко кръга къщи около търговския център и правителствените сгради. Разбира се, градът бе много по-голям и по-внушителен от Мочуди, с правителствените сгради и дома на Серетсе Кхама. И все пак не беше голям град, особено ако човек е виждал фотографии на Йоханесбург, пък и даже на Булавайо. Освен това нямаше никакви фабрики. Нито една.
След това лека-полека нещата се промениха. Някой бе построил работилница за мебели, която правеше здрави столове за гостните. Друг реши да основе малка фабрика за производство на плочи от сгурия и цимент за строителството на къщи. Последваха ги други и скоро на пътя към Лобатсе се образува участък, който хората започнаха да наричат “Индустриалната зона”. Това предизвикваше у всички голяма гордост. Ето какво донесе свободата, мислеха си хората. Разбира се, имаше Законодателно събрание и Камара на старейшините, където хората можеха да кажат каквото искат – и така и правеха, - но ги имаше и тези малки фабрики и работните места, които те носеха. Вече имаше дори фабрика за камиони край пътя за Франсистаун, където сглобяваха по десет камиона седмично и ги пращаха чак в Конго. И всичко това беше започнало от нищо!
Маа Рамотсве познаваше един-двама управители на фабрики и един собственик. Собственикът беше от народността тсуана, дошъл от Южна Африка, за да се радва на свободата, отказана му от другата страна на границата. Той основа своята фабрика за винтове със съвсем ограничен капитал, с няколко бракувани машини,