Интервю с Питър Сингър

Професор Сингър, технологиите ни предоставиха възможността да идентифицираме достойни каузи и да оказваме финансова подкрепа на благотворителни организации навсякъде по света с няколко кликвания. Дали обаче тази способност не върви ръка за ръка с нов вид морално задължение – да бъдем винаги онлайн, винаги осведомени, в крак с международните новини и дискурса за глобалните проблеми?

Да, винаги преди да направим значително дарение за благородна кауза, е редно да проверяваме за актуална информация в интернет. Но в наши дни вече е съвсем лесно да го направим. Ако се интересувате от възможности да помогнете на хора, живеещи в крайна бедност, просто отидете на сайта thelifeyoucansave.org или givewell.org. А ако се интересувате от възможности да спомогнете за намаляване на страданието на животните, посетете сайта animalcharityevaluators.org.

Съдейки по трендовете, добиващи популярност в платформи като Tiktok и Instagram напоследък, налице е тенденция за свръхконсумация. Понякога изглежда сякаш съвременният начин на живот е толкова разточителен, че не допуска тревоги за околната среда или експлоатацията в производството. Ще успее ли ефективният алтруизъм да оцелее в настоящата „епидемия“ от свръхконсумация, подхранвана от инфлуенсърите?

Не съм сигурен доколко представителни са тези онлайн тенденции за истинския живот, така че не мога да преценя дали наистина се касае за „епидемия“. Самият аз обаче постоянно срещам много хора, които се стремят да водят колкото се може по-смислен и целенасочен живот, да вършат добро за света. Така че да, лично аз вярвам, че движението за ефективен алтруизъм ще оцелее и ще продължи да привлича нови привърженици.

Според статии в Би Би Си и Гардиан все повече младежи остават да живеят у дома поради невъзможност да си позволят собствено жилище, увеличава се и броят на възрастните, разчитащи на финансова подкрепа от порасналите си деца поради скромна пенсия или натрупани дългове. Имат ли децата морално задължение да издържат родителите си? Имат ли родителите на пълнолетни деца морално задължение да продължат да ги издържат в условия на икономическа криза?

Всичко зависи от обстоятелствата – не мисля, че можем да правим генерализации. Не всички сред нас са в състояние да печелят достатъчно, за да издържат дори самите себе си, а да не говорим за родителите си. Според мен принципът на разпределение, който навремето Маркс е заимствал от ранните френски социалисти, е напълно приложим и към контекста на финансовите взаимоотношения в семействата: „от всекиго според възможностите, всекиму според нуждите“.

В стремежа си да поощрите академичната свобода, през 2021 г. Вие спомогнахте за основаването на „Journal of Controversial Ideas“, платформа за анонимно обсъждане на спорни теми без страх от преследване или цензура. Харесвам списанието и съм съгласна с Вас, че общественият прогрес е невъзможен без свобода на мисълта. Все пак предполагам, че сте отхвърлили поне някои от получените статии. Любопитно ми е дали има идеи, които Вие и другите редактори категорично отказвате дори да разгледате?

До този момент никога не се е случвало да отхвърлим статия, защото сме отказвали да разгледаме идеите, които съдържа. Като редактори ние винаги се стремим да не налагаме собствените си идеологически или политически разбирания на списанието. Публикували сме множество статии, защитаващи идеи, с които аз и останалите ми колеги изобщо не сме съгласни. Но все пак е важно да не забравяме, че „Journal of Controversial Ideas“ е рецензирано академично списание, работещо със съответните стандарти и изисквания. Така че, за да бъде приета една статия в него, авторът обезателно трябва да е съумял да подкрепи идеите, които се съдържат в нея, с доказателства или поне с разумни аргументи. За някои идеи обаче това може да се окаже невъзможна задача.

Веднъж чух друг философ да Ви описва като „опасен“. През 2025 г. Вие и съавторката Ви Катаржина де Лазари-Радек се сблъскахте с остри критики след публикуването на статия в „Ню Йорк Таймс“, подкрепяща решението на Даниел Канеман да се подложи на асистирано самоубийство през 2024 г. Подкрепата Ви за доброволната евтаназия бе погрешно изтълкувана като оказване на натиск върху възрастните хора да се самоубият. Защо толкова читатели изглеждат твърдо решени да Ви разбират неправилно – или дори целенасочено да извъртат позициите Ви?

Налице са достатъчно научни изследвания, които показват, че повечето от нас четат избирателно, тоест търсейки само онези доказателства, които потвърждават собствените им възгледи, без да забележат или вземат под внимание доказателствата, които оборват или противоречат на тези възгледи. Мисля, че същото нещо се случва и когато хората, които се противопоставят на доброволната евтаназия – най-често на база религиозни съображения – четат нашата статия. Очевидно в този текст ние с Катаржина подчертаваме, че предоставянето на легална медицинска помощ при причиняването на смърт в контекста на доброволната евтаназия за компетентни пълнолетни пациенти трябва да произтича само и единствено от личните избори на самите пациенти.

Влиянието на вашата философска работа е отлично напомняне, че академични дисциплини като хуманитарните и социалните науки са също толкова важни, колкото точните науки, бизнесът и финансите. Какво бихте казали на правителствата и политическите лидери, които се стремят да намалят финансирането на университетски програми, несправедливо считани от някои за непрактични или незначителни в съвременния свят?

Е, не бих тръгнал да защитавам всяка една университетска програма. Питаш ме за съкращения на програми, които са „несправедливо считани“ за непрактични или незначителни. Казано по този начин, разбира се, че аз съм против подобни съкращения. Но от друга страна трябва и да се замислим дали някои програми наистина не са престанали да бъдат релевантни спрямо променящия се свят. Напълно възможно е някои от тях да са били основавани на неверни предположения още от самото си начало – мисля, че това важи за някои постмодернистични изследвания, които проповядват пред студентите и последователите си, че не съществува такова нещо като обективна истина, без изобщо да ги насърчават да проучат философските аргументи за и против този възглед.

Докато четях въведението на „Етика в реалния свят“, силно симпатизирах на разочарованието Ви от колеги, които отказват да се ангажират с въпроси от етическата, гражданската и политическата сфера. За мен е обезсърчително, когато философи запазват пълно мълчание по проблеми като опазването на околната среда, борбата с насилието, корупцията. Според Вашия опит възможно ли е хората, които пазят подобна дистанция, наистина да вярват, че тези теми попадат извън обхвата на компетенциите им, или просто над социално ангажираните философи тегне определена професионална „стигма“?

Отношението, което описваш, беше изключително често срещано през първата половина на двадесети век, но в наши дни приложната етика е вече широко приета като важна сфера от етиката, а следователно и от философията като цяло. Това е вид интелектуална дейност, която дори самите Сократ и Платон веднага биха разпознали като философия, и която също така е много популярна сред студентите. Ако някои съвременни колеги настояват да продължат да „прикачват“ стигма към социалната ангажираност сред професионалните философи, смятам, че това ще е загубена битка за тях. Когато сами си налагат подобни ограничения, според които дискусиите върху най-важните етически въпроси на нашето съвремие биват оставени извън пределите на философията, всъщност те се лишават от възможността да допринесат към тези дискусии, а също така рискуват и да навредят сериозно на философията, взета в нейната цялост.

Историята на дядо Ви ме трогна. Радвам се, че сте успели да запазите и популяризирате академичното му творчество. Имайки предвид, че малцина оставят след себе си подобно интелектуално наследство, съществува ли друг начин да съхраним и почетем паметта на близките си? Предлагат ли социалните медии подходящи възможности за целта?

Да, социалните медии определено биха могли да изиграят полезна роля в това отношение – особено социални медии за по-дълго текстово съдържание, като Substack. Публикуването в онлайн платформите на видеоклипове на хората, които сме обичали, също ми изглежда като подобаващ начин да продължим да си спомняме за тях и да позволим и на другите да ги видят, да научат нещо повече за тях, да разберат кои са били приживе.

В главата „Щастие“ наблягате на значението на приятелството. Навярно по-младите ни читатели биха искали да попитат: онлайн приятелствата имат ли същата стойност като тези в истинския живот? Може ли онлайн комуникацията да замести принадлежността към сплотена общност от приятели и съседи?

Лично за мен отговорът е: не, няма начин това да се случи. Онлайн не можем да си оказваме взаимна подкрепа и да си помагаме по същия начин, по който често го правят съседите в истинския живот. Това съвсем не означава, че онлайн приятелствата са нещо лошо, а по-скоро че просто няма как да заменят изцяло контактите ни в истинския живот.

В края на главата „Живот, работа, забавление“ споделяте мисли за Вашия опит със сърфирането. Страшно ми хареса частта за близката Ви среща с делфина! Бихте ли споделили с читателите ни какво Ви носи щастие и кои са хобитата Ви? Какви филми, музика, спортове и други развлечения предпочитате?

Бих започнал с това, че когато работата ми върви добре, това е нещо, което ме прави наистина щастлив. Това се дължи отчасти на факта, че за мен работата ми е моят занаят, основният и може би единствен талант, с който разполагам. Аз не мога да рисувам, не мога да свиря на музикален инструмент и не съм добър в повечето спортове, така че за мен е хубаво да имам нещо свое, което да ми носи усещане за удовлетворение. Също така, разбира се, за мен е от особено значение и да мога да мисля за работата си като за стойностно постижение; като за моя личен принос, бил той и скромен, към намаляването на страданието по света – без значение дали става дума за човешкото или животинското страдание. Тъй като работата ми включва продължително седене пред компютър в затворени помещения, предпочитанията ми клонят предимно към развлекателни дейности, които включват физическа активност на открито – туристически преходи или сърфиране, например. Тези две дейности ме отвеждат сред природата, на която също се наслаждавам истински. (Никога не съм сърфирал в закрит басейн с изкуствени вълни. От моя гледна точка това изцяло би нарушило самия смисъл на сърфирането.)

Коя беше последната книга, която прочетохте?

В последно време – като се изключи академичната ми работа, разбира се – по-голямата част от четивата ми са свързани с „Lives Well Lived“, подкаста, който водя съвместно с Катаржина де Лазари-Радек. Последното ни интервю беше с Пол Саймън, така че като част от подготовката ми за него прочетох биографията на Робърт Хилбърн, „Пол Саймън: Животът“. Което ми напомня, че не отговорих на въпроса ти за музикалните ми предпочитания. Много харесвам песните на Пол Саймън. Също така тези на Ленард Коен. Иска ми се да бях успял да интервюирам и него, но за жалост по времето, когато стартира подкастът ни, това вече беше невъзможно. За сметка на това сме провеждали интервюта с трима други изпълнители, които харесвам, въпреки че всички те са много различни като музикални стилове: Джуди Колинс, Моби и Тим Минчин.

Кое е първото философско произведение, което някога сте чели, и на каква възраст бяхте? Каква част от него остана с Вас до ден днешен?

„История на западната философия“ от Бъртранд Ръсел. Бях на 16 години. Какво остана с мен ли? Не беше някоя конкретна идея, по-скоро цялостната историческа линия на философското развитие от Платон до двадесети век.

Интервюто проведе: Александра Трайкова

Photo credit: Alletta Vaandering