Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в
наши дни и книгата му „Голямата заблуда“ показва защо. Това е един от
най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един
от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната
природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно
може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален
идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за
много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в
най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие,
тъй като „досега нито една либерална държава не е помагала на друга да
спечели икономически предимства за нейна сметка в името на борбата с
глобалната несправедливост и няма сериозни основания да очакваме, че
това някога ще се случи“.
Дълго време се смяташе, че САЩ трябва да
разпространява либералната демокрация по цял свят и че политиката за
преустройство на планетата по образа на Америка ще защити човешките
права, ще гарантира мира и ще направи света по-безопасен, но това не се
случи. Вместо това САЩ се превърна в силно милитаризирана държава,
постоянно водеща войни, които подкопават мира, нарушават човешките права
и застрашават либералните ценности. Това беше неизбежно, защото веднъж
почувствал се с развързани ръце на световната сцена, хегемонът бързо се
пристрастява към състоянието на вечна война - разбира се, в името на
защитата на демокрацията и човешките права. Това е цената, която светът
плаща за либералната хегемония.
Съзерцавайки днешния свят на
непрекъснати конфликти, провалени демокрации и надигащи се авторитарни
сили, човек може да проумее гледната точка на автора. „Голямата заблуда“
е книга за вековете. Проблемът е, че ако нейната основна теза е точна,
може да няма бъдещи векове, които да я оценят.
Григор Сарийски
