Зинаида Гипиус

Зинаида Николаевна Гипиус (1869–1945) е руска поетеса, прозаик, литературен критик, родена на 20 ноември 1869 г. в град Бельов, в Тулска губерния, в порусено немско, дворянско семейство.

От дете се занимава с „писане на стихове и тайни дневници”, музика, живопис, езда. Публикува творбите си от 1888 г. в „Северен вестник”. Омъжва се на 17 г. за писателя Дмитрий Мережковски през януари 1899 г. С него и заедно с Брюсов стават основоположници на символизма в Русия. Тя става една от редакторките на сп. „Новый путь” (1903-1904). През 1901 г. Мережковски, Мински, Гипиус, Розанов и други основават в Петербург Религиозно-Философско Общество (до 1903 г.). От 1905 г. водещи за нея стават гражданските мотиви и актуалната обществена проблематика. През 1906-1908 пребивава с Мережковски във Франция, а в периода 1908-1914 често се лекува в чужбина.

Обявява се срещу участието на Русия в Първата световна война. Автор на книгите с лирика „Събрани стихове. 1889-1903″ (1904) „Събрани стихове. Книга 2. 1903-1909″ (1910), разкази („Аленият меч”, 1906, „Черно на бяло”, 1908, „Лунни мравки”, 1912) , романи „Без талисман”, „Победители”, „Дребни вълни”, „Дяволската кукла” (1911), драми „Светата кръв” (1900), „Зеленият пръстен” (1916).

В "Емиграция" е инициатор за създаването на обществото „Зелената лампа” (1925-1940). В последния й сборник „Сияния” (1933) преобладават мотивите на самотата и убеждението, че поетът не може да живее и работи далеч от Русия. Прекарва последните си години в бедност. Работи над биография на съпруга си, която остава незавършена (издадена през 1951 г.), както и над поемата „Последният кръг” (също останала незавършена, публикувана през 1972 г.). Умира в Париж на 9. 09.1945 г. Погребана при мъжа си в гробището Сент Женевиев дьо Боа недалеч от френската столица. На български са издадени книгите й: „Огледала”, „Последната капка” (1999), „Петербурски дневници” (2005) и др.