Зейнеп Зафер и Вихрен Чернокожев (съставители)
Зейнеп Зафер е родена през 1958 г. в с. Корница, Благоевградско. През 1973 г. по време на т.нар. "възродителен процес" е изселена заедно с родителите си, противопоставящи се на асимилаторската политика на комунистическия режим. При поредната насилствена смяна на имената през 1982 г. отказва да смени името си. Принудена е от органите на ДС да прекъсне следването си във Висшия педагогически институт - Шумен, специалност българска филология. По време на най-голямата вълна на асимилация през 1985 г. е осъдена на 2 г. затвор, 2 г. изселване и парична глоба. През 1988 г. тя е в групата на първите турци членове на Независимото дружество за защита правата на човека, ръководено от Илия Минев. Представител е на Дружеството за Варненска област. Включва се в щафетната гладна стачка в подкрепа на писателя Петър Манолов - секретар на НДЗПЧ, и е в групата дисиденти, определени да се срещнат с френския президент Франсоа Митеран при посещението му в България през януари 1989 г. Срещата е осуетена, всички дисиденти са задържани в Пловдив. Участва активно в изграждането сред турците в Североизточна България на структурите на НДЗПЧ, които подготвят и ръководят Майските събития през 1989 г. - масовите протести сред турското население срещу "възродителния процес". Експулсирана е от страната на 03.02.1989 г.
Едва през 1992 г. й се дава възможност да се дипломира. Постъпва на работа в Анкарския университет. Преподавател и литературен историк. Проф. д-р във Филологическия факултет на университета. Ръководител на катедра Български език и литература (от 2010 г.). С научни доклади участва в над 20 международни конференции. Автор на редица статии върху руската и българската литература, теорията и практиката на художествения превод от руски и български на турски и на две книги: "Чехов като майстор на разказа" (2002) и "Нов прочит на Иван Вазов" (2009).
Вихрен Илиев Чернокожев е литературен историк и критик, доктор по филология.
Роден е на 5 юли 1951 г. в Пловдив. Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тема Димитър „Подвързачов – жизнен и творчески път“ (1980). Доцент в Института за литература при БАН. Зам.-директор на Института за литература (2000-2012). Ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ в Института за литература (2002-2012). Член на Сдружение на българските писатели. Един от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира.
Автор на проекта „Антитоталитарната литература“ и на проекта за издателска поредица „Другата българска литература на ХХ век“ в Института за литература при БАН. Автор на проекта „Идентичност и асимилация. „Възродителният процес“ през 1970-те – 1980-те години на ХХ в. в литературата на мюсюлманските общности“ – съвм. с проф. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет.
