Здравко Дафинов

Здравко Дафинов (1913–2008) е роден в гр. Враца. Първоначално следва философия в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1938 г. завършва Военното на Негово Величество училище. До 1946 г. е действащ офицер (капитан) от зенитната артилерия. Стипендиант е на Генералщабната академия в София. След уволнението от войската като „царски офицер” през 1946 г., завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1949 г. до пенсионирането си през 1978 г. работи като библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Здравко Дафинов е старши научен сътрудник по библиотечно дело и кандидат на архитектурните науки. Той е един от учредителите на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, създател и първи главен редактор от 1992 г. до 2001 г. на органа

на Съюза на ВВНВУ, списание „Един завет”.

От 1993 г. до 2008 г. той написва и публикува 27 тома – документални хроники за най-голямите български поети, писатели, учени и политици (Петко и Пенчо Славейкови, Христо Ботйов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Алеко Константинов, Димитър Талев, Иван Шишманов, Йордан Йовков, Боян Пенев и Петко Каравелов), шест тома мемоари (1923 – 1999 г.) и документалната повест „Монахът войн” за отец Матей Преображенски, съратникът на Левски.