Юрген Хабермас

Философът и социологът Юрген Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон и защитава дисертация през 1954 г. с работа върху „Абсолютното в историята. За неединството в мисленето на Шелинг”. През 1961 г. се хабилитира в Марбург при Волфганг Абендрот с текста „Структурна промяна на обществения живот. Изследвания върху една категория на гражданското общество”. Непосредствено след това получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в университета „Йохан Волфганг Гьоте” във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк” за изследване на жизнените условие в научно-техническия свят. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие”, в което разгръща понятието за „независимия дискурс”. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн и оглавява до пенсионирането си през 1994 г. Катедрата по философия с основна тематика социална философия и философия на историята. Сред многобройните му отличия се числят: Наградата „Сестри Шол” (1985), наградата „Карл Ясперс” (1995), наградата „Теодор Хойс” (1999), наградата за мир на немските книгопроизводители (2001). За цялото си жизнено дело той получи през 2004 г. наградата „Киото”, една от най-престижните почетни награди за култура и наука в света.