Уорън Бъфет за „Интелигентният инвеститор“

Прочетох първото издание на тази книга в началото на 50-те години на миналия век, когато бях на деветнайсет години. Тогава реших, че това е най-добрата книга за инвестирането, писана някога. Все още мисля така.

Не се изискват стратосферен коефициент на интелигентност, сложни бизнес стратегии или вътрешна информация, за да инвестирате успешно през целия си живот. Необходими са стабилна интелектуална рамка за вземане на решения и способност да предотвратите вредното влияние на емоциите върху тази рамка. Тази книга точно и ясно предписва правилната рамка. От вас се очаква да осигурите емоционална дисциплина.

Ако следвате принципите на поведение и бизнес на Греъм – и обърнете специално внимание на безценните съвети в глави 8 и 20, – няма да получите лоша възвръщаемост на вашите инвестиции. (Това е далеч по-сериозно постижение, отколкото вероятно си мислите.) Дали ще постигнете изключителни резултати ще зависи от усилията и интелекта, които прилагате към вашите инвестиции, както и от амплитудите на глупостта на фондовия пазар, които преобладават по време на вашата инвестиционна кариера. Колкото по-глупаво е поведението на пазара, толкова по-големи са възможностите за бизнес инвеститора. Следвайте Греъм и ще спечелите от глупостта, вместо да бъдете част от нея.

За мен Бен Греъм беше много повече от автор или учител. Той повлия на живота ми повече от всеки друг мъж освен баща ми. Малко след смъртта на Бен през 1976 г. написах кратък епитаф за него във „Файненшъл Аналистс Джърнъл“. Докато четете книгата, вярвам, че ще осъзнаете някои от качествата, които споменавам, отдавайки му последна почит.

БЕНДЖАМИН ГРЕЪМ

1894–1976

Преди няколко години Бен Греъм, тогава почти осемдесетгодишен, споделя пред един свой приятел, че се надява всеки ден да прави „нещо глупаво, нещо креативно и нещо щедро“.

Включването на тази първа причудлива цел отразява способността му да формира идеи в такъв вид, че да се избегнат всякакви нотки на поучителност или налагане на собствено мнение. Въпреки че идеите му са могъщи, той ги представя внимателно и ненатрапчиво.

Читателите на това списание не се нуждаят от подробно описание на неговите постижения, измерени по нивото им на креативност. Рядко се случва трудът на основателя на някоя дисциплина да не бъде задминат, и то доста скоро, от неговите наследници. Въпреки че са минали повече от 40 години, откакто е публикувана книгата, въвела структура и логика в една хаотична и объркана дейност, трудно можем да се сетим дори за подгласници в областта на анализа на ценни книжа. В сфера, в която повечето идеи често изглеждат глупаво в рамките на седмици или месеци след публикуването им, принципите на Греъм остават непоклатими – стойността им често се оценява и се разбира по-добре след финансови бури, които разбиват на пух и прах по-крехки интелектуални структури. Съветът му за търсене на финансова стабилност е донесъл неизчерпаеми ползи на последователите му – дори на тези с не толкова развити вродени заложби, които се затрудняват в следването на други по-модерни или брилянтни съвети.

Забележителен аспект от доминиращото влияние на Греъм в професионалната му област е, че той успява да го постигне без онова тесногръдие на мисълта, което концентрира всички усилия върху една-единствена цел. То по-скоро представлява случаен страничен продукт на един ум, чиято всеобхватност почти надминава границите на обяснимото. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че никога не съм срещал някой друг с подобни умствени възможности. Неговата на практика съвършена памет, безкрайна жажда за нови знания и способност да ги преобрази във вид, приложим към привидно несвързани проблеми, правят срещата с мислите му във всяка област същинска наслада.

Това, в което изпреварва всички останали обаче, е неговият трети императив – щедростта. Бен беше мой учител, работодател и приятел. Той винаги е показвал неограничена и неизискваща нищо щедрост откъм идеи, време и духовност във всяка своя връзка, независимо дали става въпрос за ученици, подчинени или приятели. Ако имаше нужда от бистра мисъл, всеки се обръщаше към него. А ако някой имаше нужда от насърчение или съвет, Бен винаги беше готов да помогне.

Уолтър Липман говори за хора, които садят дървета, под които ще седят други хора. Бен Греъм беше такъв човек.

Препечатано от Файненшъл Аналистс Джърнъл,

ноември/декември 1976