Тома Николов, Славея Балдева

Тома Николов Христов (1863-1946) с псевдоними Златоуст и Рузвелт е български революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония.

Тома Николов е роден около 1863 година в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя. Негов племенник е Евгени Попсимеонов, също революционер от ВМОРО. Учи в манастира „Света Богородица Пречиста“ и в Солунската българска гимназия. Става учител, а през 1889 година е ръкоположен за дякон в Цариград.

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Тома Николов влиза в редиците ѝ и става близък сътрудник на Даме Груев, Пере Тошев, Анастас Лозанчев, Павел Христов, Борис Сарафов и Христо Матов. В 1896 година е назначен за екзархийски наместник в Дебър, след това се установява в Битоля, а в 1899 година става архиерейски наместник в Кичево. Член е на Битолския окръжен революционен комитет и на революционните комитети в Кичево и Дебър.

В края на 1899 година Тома Николов е арестуван за революционна дейност и лежи една година в затворите в Кичево и Битоля, но е оправдан поради липса на доказателста. Веднага след освобождението му поп Тома отново е заподозрян и от 1902 година става нелегален в четата на капитан Тома Давидов, а след смъртта му влиза в четата на Славейко Арсов, действаща в Ресенско. Връща се в Кичевско с Васил Попов от Стара Загора и Христо Сугарев, брата на Георги Сугарев. Взима участие в Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (17 – 8 април 1903), който го натоварва да занесе протоколите на конгреса на Задграничното представителство в София.

Връща се в Македония след Илинденско-Преображенското въстание през 1904 година и става секретар на българската община в Кичево. Подпомага Даме Груев във възстановяването на организацията. В 1906 година при разкритията от Лигушевата афера поп Тома отново е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи 9 месеца в Битолския затвор, но в 1908 година след Хуриета е амнистиран.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кичево. Става председател на българската църковна община в Енидже Вардар, а по-късно през декември 1909 година Екзархията го назначава за управляващ българската Воденска епархия, където го заварва и Балканската война.

При избухването на Междусъюзническата война поп Тома Николов е арестуван и затворен в Еди куле в Солун. След освобождението си през март 1914 година се установява в София. След намесата на България в Първата световна война поп Тома става полкови свещеник на Пети полк (по-късно 63-ти) на Единадесета дивизия.

След края на войната Тома Николов работи като свещеник в църквата в Горна баня край София, а след това в софийската черквица „Света Петка“, където през 1934 г. е уволнен дисциплинарно, заради отслужването на панихида на член на ВМРО при кампанията на деветнадесетомайците срещу революционната организация.

Умира в 1946 година.

Славея Балдева e негова правнучка.