Тит Ливий

Тит Ливий (64 или 59 г. пр.н.е. – 12 или 17 г. сл. н.е) е сред най-известните римски историци.

Тит твори по време на римския Златен век. Автор е на труда Ab Urbe Condita („От основаването на града“), описващ основаването и историята на Рим, на незапазени историко-философски диалози и на риторически произведения в епистоларна форма. Целият труд Ab Urbe Condita се е състоял от 142 книги, но от тях до нас са достигнали 35 напълно запазени.

Ливий произхожда от състоятелно семейство от Патавия (днешна Падуа, Северна Италия) и в ранната си младост отива в Римкъдето получава добро образование, след което се занимава с философия, история и риторика. Известно е, че той ръководи занятията на бъдещия император Клавдий. Голямо значение в живота на Ливий заема приятелството му с Август, който се възхищава на книгите му, без да отчита техния републикански дух. Тит Ливий бил скромен и приятен човек. Въпреки че го свързвали близки отношения с Август, Ливий не взема дейно участие в политическия живот. В младежките си години Ливий пише философски диалози, които не са достигнали до нас. След 27 пр.н.е. Ливий започнал работа по фундаментален труд по историята на Рим, който е в 142 книги (по съвременните стандарти около 15-20 тома среден размер). Над нея работи до смъртта си и в изложението стига до смъртта на Друз (9 пр.н.е.). В оцелелите книги има около 40 речи на исторически и полулегендарни фигури. За Ливий с уважение се изказват и Сенека, Квинтилиан и Тацит, а неговите трудове са използвани от Валерий Максим, Аней Флор, Лукан и Силий Италик.