Сюзан Зонтаг

Сюзън Зонтаг (1933–2004) е американска писателка, режисьор, учител, политически активист и автор на художествена литература и есеистика в областта на философията, литературната критика, културологията, фотографията и други.

Сюзан Зонтаг е родена през 1933 г. в Ню Йорк. Учи в Чикагския университет, в Харвард, Оксфорд и Сорбоната. Известни и четени по цял свят са произведенията й в областта на теорията на литературата и изкуството ("Срещу интерпретацията", 1966, "За фотографията", 1975), както и книгите й, посветени на проблемите на съвременно западното общество ("СПИН и неговите метафори", 1988, "Болестта като метафора", 1989, "В Америка", 1999). Сред по-известните й романи са "Благодетелят" (1963) и "Аз и тъй нататък" (1990).

На 17-годишна възраст, след десетдневен ухажване, Зонтаг се омъжва за писателя Филип Риеф, който е бил преподавател по социология в Чикагския университет; бракът им трае осем години. Докато учи в Чикаго, Зонтаг посещава лятното училище, където преподавал социолога Ханс Хайнрих Герт, с когото се сприятелява и впоследствие той й повлиява върху изучаването на немските мислители. След завършване на степента си в Чикаго, Зонтаг преподава английски език в университета в Кънектикът за учебната 1952-53 година. Тя посещава университета в Харвард, като първоначално изучава литература с Пери Милър и Хари Левин, преди да премине във философия и теология на Пол Тилих, Якоб Таубс, Рафаел Демос и Мортън Уайт. След като завършва магистърска степен по философия, тя започва докторантски изследвания в областта на метафизиката, етиката, гръцката философия и континенталната философия и теология в Харвард.

Зонтаг е удостоена с награда от американска асоциация на университетските жени за академичната 1957-1958 година в колеж "Св. Ана" в Оксфорд, където тя пътува без съпруга и сина си. След известно време тя се прехвърля в Парижкия университет през 1957 г. Там Зонтаг общува с експатрирани артисти и академици, сред които са Алън Блум, Жан Уайл, Алфред Честър, Хариет Сомерс и Мария Ирена Форнес. Тя отбеляза, че времето, прекарано в Париж, е може би най-важният период в живота й, където осигурява основата на дългото си интелектуално и артистично обвързване с културата на Франция. През 1959 се мести в Ню Йорк, за да задържи сина си и да преподава в университети, докато нейната литературна репутация нарасва.

Умира през 2004 г.