Свежа Дачева

Свежа Дачева-Филипова е родена в гр. Нови пазар. Завършила е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Български език, литература и история“. Живяла е в Русе и с. Граматиково. От 1983 г. пребивава с част от семейството си последователно в Истанбул и Рим, а от 1988 г. се установява в град Стрьомстад, Швеция. От 1994 г. е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен по етнология в департамент „История на културата“ в Нов български университет - София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията, културологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки“, „Приказки“ - Стриндберг, „Антология на шведската поезия“. През 2006 г. излиза „Шведско-български, българо-шведски речник“, претърпял няколко издания. Автор е на междудисциплинарното изследване на приказен тип „За доброто и за лошото момиче“ (2000). Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. Преводач и консултант по въпросите на работата в Народния университет. От 2003 г. е член на общинския съвет на град Стрьомстад и в комисията по сградостроителство и опазване на околната среда. През същия период е и редовен съдебен заседател в Административния съд на Гьотеборг. Член на Съюза на шведските писатели, на Писателски център „Запад“, Съюза на шведските преводачи и Съюза на българските преводачи. Автор на поетичните книги „Додето с тръбен вик отвърна“ (1994), „Черни диаманти“ (1996), „Писмо от птичи стъпки“ (1998), „Сенки от друго измерение“ (1999), „Трева между паважа“ (2001), „В очакване на чужденеца“ (2002), „Случаен пътник“ (2003), „Уча се да бъда Никой“ (2016).