Стоян Петров-Чомаков

Стоян Владимиров Петров-Чомаков (1888–1966) е български дипломат, посланик в различни страни за периода 1927 – 1945 г.

Роден на 8 май 1888 г. в Пловдив. Баща му, Владимир Александрович Петров е офицер от руската и българската армия, а майка му Мария Петрова-Чомакова е дъщеря на д-р Стоян Чомаков. Завършва право в Париж в лицея „Анри ІV“, след което работи в Министерството на външните работи и изповеданията. Веднага след това е призован в Първи царски хусарски полк и е изпратен като секретар на Турско-българската погранична комисия през 1911 г. Участва активно в Балканските и Първата световна война. За участието си във войните е отличен с орден „За гражданска заслуга“ – І и ІІ степен, „Св. Сава“ – І степен, Военен орден за храброст – ІV степен, орден „Св. Александър“, възпоменателен медал за участие в Първата световна война (1915–1918) и др

Последният му дипломатически пост е като пълномощен министър на Царство България в Токио (Япония). Изпратен е през 1944 г.

След 1945 г. българската държава му отнема гражданството. Живее заедно със семейството си в Швейцария (1945–1949), Аржентина (1949–1956) и Белгия (след 1956).

Умира на 26 август 1966 г.