Слави Дончев

Арх. Слави Дончев е роден през 1922 г. в София. Завършва Втора софийска мъжка гимназия. Участва в първата фаза на Отечествената война, стига до Сърбия, кавалер на орден за храброст. Работи в проектантски организации, най-дълго в „Хранпроект“. Повече от две години работи в Улан Батор, Монголия. Посещава Китай през 1965 г. по повод проучване на големия парк в Забранения град на Пекин, тъй като е проектирал подобен парк в монголската столица. Проучва и други паметници и колекции. Там прави първите си открития за близостта на местната и българската култура. От 1970 до 1975 г. е в НИПК и отговаря за консервационно-възстановителните работи по историко-археологическите резервати в Плиска и Преслав. От 1975 г. продължава работата си в Комитета по културата в проблемната група по прабългаристика. Пенсионира се през 1983 г. Автор е на книгите „Мадарският конник“, „Прабългарският календар и материалната култура на старобългарите“, „Писмеността на прабългарите и славянската азбука“, „Култура и изкуство на Монголия и Централна Азия“, „Българските мартеници, произход и значение“, „Прабългарският календар – най-древният?“, „Космологически представи и астрономически познания, отразени в старобългарската архитектура“.