Ролан Барт

Ролан Барт (1915–1980) е френски есеист, литературен критик, семиотик и философ на културата. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията.

Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948–1950 г. преподава френски език в Букурещ, и по-късно в Александрия, където попада под влиянието на лингвосемиотичните идеи на А.-Ж. Гремас. През 50-те години работи и като журналист.

От студентските си години запазва интерес към театъра и естетиката на Бертолт Брехт. Симпатизира на новия роман, като пише рецензии и анализи. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета„Митологии“, анализиращи масовата култура.

През 1963 – 1966 г. е ръководител на докторската дисертация на Цветан Тодоров.

В сборника си статии от средата на 60-те „Критически есета“ Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и творчество. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“, a през 1979 г. публикува „Писателят Солерс“.

През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъслеци дискурс, наречени „фигури“. Всяка от тях е „очертана (като знак) и възпроизведена (като образ или приказка)“.

Една от последните му значими работи е посветена на фотографията и нейното възприемане. Констатира се, че в края на своята творческа кариера Ролан Барт се е обърнал именно към нещата, които първоначално е отбягвал: личностното начало и невербалните системи.