Ришард Капушчински
Рѝшард Капушчѝнски (1932–2007) е известен полски журналист, публицист, писател и поет. Капушчински е смятан за един от водещите полски журналисти на XX век.
Наред със Станислав Лем, той е най-превежданият полски писател.
Капушински е роден в 1932 г. в Пинск, град, който по това време е в границите на Втората Полска република, а днес е в Беларус.
Дебютира като поет още на 17 години в седмичника „Dziś i jutro“. През 1950 г. завършва Варшавската гимназия „Станислав Сташиц“. През 1955 г. завършва Историческия факултет на Варшавския университет и започва работа в редакцията на „Sztandar Młodych“. През 1956 г. получава първата си награда – Златен кръст за заслуги – за репортажа „To też jest prawda o Nowej Hucie“ („Това също е вярно за Нова Хута“), който описва тежките условия, при които работниците строят комбината. През същата година се осъществява и неговото първо пътуване извън Европа – до Индия. Напуска вестника през 1958 г., отхвърлен от редакцията, заради подкрепата му към седмичника „Po prostu“, който критикува властта.
Премества се в „Политика“. Между 1953 г. и 1981 г. Капушчински е член на Полската обединена работническа партия. След като няколко години отразява полски събития, през 1964 година Капушчински е назначен в Полската информационна агенция (РАР). Като нейн единствен чуждестранен кореспондент през следващите десет години той отговаря за 50 страни“. През този период Капушчински пътува из развиващия се свят и отразява войни, преврати и революции в Азия, Европа и Латинска Америка, включително Футболната война – „кървав, невероятен конфликт, избухнал между Хондурас и Салвадор през 1969 година заради две футболни срещи“. Капушчински е известен с отразяването на разпада на колониалната система в Африка през 60-те и 70-те години на XX век. До завръщането си в Полша той отразява 27 революции и преврати.
От 1974 г. работи в седмичника „Kultura“. Превежда на полски език „Боливийския дневник“ на Че Гевара. Сприятелява се със Салвадор Алиенде.
През 1996 г. е отличен с наградата „Ян Парандовски“, през 1999 г. получава Икар.
Избран сред журналистическото съсловие за Журналист на века чрез допитване на изданието Press. Лауреат на наградата „Дариуш Фикус“ за 2014 г. Доктор хонорис кауза на Шльонския университет (17 октомври 1997 г.), Вроцлавския университет (2001), Ягелонския университет (2004) и Гданския (29 януари 2004 г.). Общо получава над 40 отличия и награди. Член на Дружеството на полските писатели. От 2010 г. се връчва награда „Ришард Капушчински“ за най-добрите книги с репортажи.
Умира на 23 януари 2007 г. на 74 годишна възраст.
