За метафизиката на ума – ревю за „Безсмъртният ум“

Неотдавна публикувах ревю за книгата „Възход и падение на човешкия ум“ от д-р Мартин Ян Странски, в което споделих, че много ме привличат изследвания за това как функционира нашият мозък. Тези дни прочетох друга книга по тази вълнуваща тема – „Безсмъртният ум“ от неврохирурга д-р Майкъл Егнър. Докато Странски разглежда функционирането на мозъка от чисто научна гледна точка, д-р Егнър прави нещо различно и напълно неочаквано от лекар, който е оперирал хиляди мозъци: той се занимава, така да се каже, с метафизиката на ума. Неговият прочит на темата излиза от операционната зала, за да ни шокира с новината, че зад функциите на нашия мозък има част от нас – нашият ум, който, всъщност, не се нуждае чак толкова от мозък, за да съществува.

Използвайки много примери от практиката си, д-р Егнър доказва, че в нас има безсмъртна част, която дори при тежки мозъчни увреждания и липси, продължава да мисли, да вижда, да усеща, да преценява… В свят, доминиран от материалистичния възглед, че сме просто „купчина неврони“, книгата на д-р Майкъл Егнър е удивителна – тя е духовен фар, който осветява пространство, в което малцина са имали възможността да надникнат. Опирайки се на своя опит – над 7000 мозъчни операции, авторът открива, че човешкият ум притежава духовна реалност, която не може да бъде напълно обяснена чрез физическите процеси в сивото вещество. Той дава примери с пациенти, при които големи части от мозъка са отстранени или увредени, но техният „аз“, техните желания и разум остават непокътнати.

Един от най-силните аргументи в книгата е свързан с изследванията на „раздвоения мозък“. Докато физическият мозък може да бъде разделен (и той хирургически го е правил), човешкото съзнание запазва своето единство – доказателство, че душата е неделима и нематериална същност. Особено убедителни са аргументите, свързани с преживяванията, близки до смъртта (ПБС). Книгата показва, че ПБС не са халюцинации, а реални свидетелства за съществуването на съзнанието отвъд биологичната смърт.

Като богослов, за мен тази книга, написана от висококвалифициран практик, е невероятно свидетелство, че не сме просто биологични машини, обречени на разпад, а духовни същества с вечно предназначение. Д-р Егнър изразява тезата, че физическият мозък може би е само инструмент, който ограничава и канализира необятното съзнание в рамките на земното съществуване. А това променя всичко – ако мозъкът е филтър, тогава смъртта не е „изключване“ на съзнанието, а неговото освобождаване от ограниченията на материята. Изследвайки невроните, ние всъщност изследваме „хардуера“, чрез който „софтуерът“ на духа се проявява в нашия свят. Всъщност, ако гледате представянето на книгата на Мартин Ян Странски, ще видите, че дори и той – за мен убеден материалист и атеист, не изключва безсмъртието на ума, защото то вече се доказва по безспорен начин и от квантовата физика. Затова тезата на д-р Егнър е толкова актуална. Но най-важното: наистина е утешително и вдъхновяващо, когато науката подкрепя отколешното убеждение на вярващите, че в нас има съзнание, което е безсмъртно“.