Как „Новата психология“ ни помага да разберем по-добре света днес?

Разговор с проф. Ейдриън Фърнам, автор на книгата „Новата психология“

Проф. Ейдриън Фърнам е сред най-цитираните съвременни психолози, водещ изследовател в областта на личностната и организационната психология, автор на над 90 книги и повече от 1200 научни статии. Преподава в Лондонския университетски колеж, консултира международни компании и финансови институции по въпросите на лидерския подбор, индивидуалните различия и финансовото поведение. Графикът му е запълнен за месеци напред, но въпреки това проф. Фърнам намира време и за разговор с нашия екип.

Като професор по психология и член на Британското психологическо общество той от години изследва факторите, ключови за доброто психично здраве и благополучието на едно общество. Затова разговорът ни започва с един от най-важните въпроси – защо въпреки безпрецедентния достъп до информация психично-здравната осведоменост остава недостатъчна.

„Едно от най-сериозните предизвикателства пред общественото здраве продължават да са ниските нива на психично-здравна грамотност“ – подчертава той.

Но какви са психологическите капани, в които могат да попаднат хората, опитващи се да разберат психичното си състояние? И доколко самодиагностиката е надежден инструмент в епохата на изкуствения интелект и онлайн тестовете?

„Да познаеш себе си, да разбереш силните и слабите си страни, както и да си наясно с уязвимостите и способностите си – всичко това продължава да е трудно постижимо за много хора – казва проф. Фърнам. – Самоосъзнаването е от съществено значение за успеха на всяка терапия. Днес с помощта на ИИ и интернет човек може да си прави всякакви тестове и дори да получава лична обратна връзка, но не всички от тях са точни и много могат да бъдат силно подвеждащи. Затова и самооценката, и самодиагностиката винаги трябва да се допълват с мнението на хора, които ви познават и могат да са честни в преценката си.“

Но според него интернет крие далеч по-сериозни рискове от неточните психологически тестове. Социалните мрежи все по-често ни въвличат в допаминов цикъл на мигновено удовлетворение, при който търсим одобрение чрез постоянната дигитална обратна връзка. Към това се добавя и добре познатият психологически механизъм да обръщаме внимание предимно на информация, която е в съзвучие с вече утвърдените ни схващания. Така мнозина доброволно се затварят в дигитални общности, където рядко срещат различна гледна точка.

„Спасението от такова пристрастяващо поведение се крие в близките и приятелите ни – твърди проф. Фърнам. – В хората, които не само могат, но и са готови да ви кажат честно как изглеждате в техните очи. Всяка терапия обикновено е болезнена, но такава е и истината – когато осъзнаем, че не сме нито толкова привлекателни, нито толкова талантливи, за колкото сме се смятали. Социалните мрежи са едни от възможно най-пристрастяващите и ненадеждни източници, върху които да градим своята самооценка.“

Темата за социалните мрежи естествено ни отвежда към друга идея, застъпена в книгата на проф. Фърнам „Новата психология“: колективната тревожност и начинът, по който глобалните събития формират общата емоционална атмосфера в обществото. Въпросът е дали днес светът преживява подобна споделена криза, или войните в Украйна и Близкия изток, социалните конфликти и икономическата нестабилност вече са се превърнали просто в част от ежедневния медиен шум?

„Знаете, че при медиите важи златното правило: „добрата“ новина е „лошата“ новина. Затова и огромната част от съдържанието им трябва да е съставено от такива. Освен това всяко ново поколение вярва, че кризите, пред които се изправя, са ужасни и невиждани досега. Но ако хвърлите един поглед на новините преди десет, двайсет или дори петдесет години, ще забележите, че са почти същите като днешните.“

Говорейки за поколенията и начина, по който различните възрастови групи възприемат света, няма как да не засегнем и поколението Z. Именно то най-често е описвано като свръхчувствително, тревожно и трудно справящо се с житейските предизвикателства.

„Поколението Z определено има дефицити в уменията си за справяне с трудности – посочва проф. Фърнам. – То е по-неустойчиво и стоицизмът му е изцяло чужд, защото просто така е научено. Представителите му често са насърчавани да се концентрират върху вътрешните си проблеми и патологии, а понякога – дори и да им се радват. Мнозина пък са горди с атипичните си неврокогнитивни профили. Хората от това поколение често се оказват неспособни да се справят с много от стресовите ситуации, съпътстващи съзряването, а в повечето ситуации дори и не се опитват да го сторят.“

Друга тема, която неизменно съпътства разговорите за поколението Z, е дебатът за разграничението между биологичния пол и половата идентичност. За едни това е фундаментален обществен въпрос, а за други – изкуствено разпалван конфликт, използван за политическа мобилизация. Питаме проф. Фърнам дали общественият дебат не е стигнал твърде далеч, щом значителна част от публичното внимание се съсредоточава върху казуси като този дали мъж, идентифициращ се като жена, има право да използва дамската тоалетна.

„Това е много чувствителна тема – отговаря авторът. – Имам приятели, които бяха уволнени от университетите си, защото публично заявиха позицията си по този въпрос. Никога не е полезно за едно общество дебатите и изследванията да бъдат забранявани или цензурирани. Но това, което някога беше просто биологичен въпрос, сега е присвоено от социолози и хора със собствен политически дневен ред. Истината е, че въпросът за половите различия и свързаните с тях разлики в способностите, убежденията и поведението на хората е фундаментален и няма да изчезне – просто е твърде важен за обществото.“

Също толкова важна тема е Тъмната триада – психологически модел, описващ три взаимносвързани личностни черти: нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия. Именно те често стоят в основата на манипулативното и токсичното поведение, включително при хора на лидерски позиции.

Питаме проф. Фърнам как можем да се предпазим от подобни личности. И дали, стремейки се да разберем механизмите на манипулацията, не рискуваме сами да започнем да мислим като манипулатори?

„Всички имаме тъмна страна на личността си. Оценявал съм профилите на стотици потенциални лидери и има много ясни доказателства за силното ѝ влияние върху тях. Много хора са суетни и изпитват удоволствие да се държат зле с останалите, но въпросът е до каква степен го осъзнават, както и колко далеч са готови да стигнат. Същината е не дали човек е себелюбив или не, а къде точно да поставим границата между здравословната самоувереност и патологичния нарцисизъм. Ключът към справянето с такива хора е да опознаем нашата собствена тъмна страна – така можем да научим как най-добре да се справяме при ситуации, в които тя е доминираща у околните.“

А доколко можем да се доверим на собствената си преценка? Според проф. Фърнам психологията на конспиративните теории е една от най-бързо развиващите се области на съвременната психологическа наука. Но дали не съществува риск твърде лесно да заклеймяваме като „конспиративна теория“ всяко необичайно твърдение – рефлекс, който понякога би могъл да работи в полза на институции или организации, заинтересовани да прикриват неудобни факти? Историята познава немалко случаи, в които правителства и корпорации действително са организирали тайни операции, манипулирали са информация или са укривали истината.

„Има огромен ръст в изследванията върху конспиративните теории: върху това кой вярва в тях и защо; върху областите, в които процъфтяват (например търговията и медицината), както и дали могат да бъдат допълнително оформяни, според конкретни нужди. Често съм казвал, че е много полезно поглеждаме от перспективата на подкрепящите такива теории и да чуваме техните аргументи. Всички сме наясно, че много от институциите не ни казват цялата истина, но е доста тънка границата между това да бъдеш параноичен теоретик на конспирациите и това да си реалист, нямащ никакви илюзии относно начина, по който работи светът.“

Разговорът ни завършва с темата за нещо, все по-драстично променящо науката: изкуствения интелект. Според проф. Фърнам съвременната психология все повече се отдалечава от изучаването на устойчиви личностни характеристики и се насочва към динамични системи, непрекъснато променящи се под влиянието на технологиите, културата и обществените процеси. В свят, в който все повече научни дисциплини използват изкуствен интелект, за да моделират и предсказват сложни процеси, неизбежно възниква въпросът: може ли човешката психика – с нейната ирационалност, интуиция и противоречивост – действително да бъде сведена до алгоритми?

„Смятам, че има четири позиции, от които може да избира човек относно съвместното бъдеще на изкуствения интелект и психологията: на ентусиаст, на скептик, на циник или на невежа. Аз съм скептик – категоричен е авторът. – ИИ може да е много полезен, ако знаеш как да го използваш, но и ако си наясно с ограниченията му. Той не разбира иронията и хумора (камо ли британския), може да се самоцензурира до степен на пълна неточност по някои чувствителни теми. Но дори и скептик, за мен е ясно, че ИИ ще бъде – и вече е – огромен ресурс за учените от всички области.“

Статия на Владимир Цанков