Поп Минчо Кънчев

Минчо Кънчев Стоянов е български свещеник и революционер, деец на национално-освободителното движение, Диарбекирски заточеник, автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги „Видрица“.

Многообразната дългогодишна дейност на поп Минчо като духовник, учител, просветител, общественик и революционер, както и постоянните му книжовни занимания са известни още на неговите съвременници. Името му се среща в запазени оригинални документи от 70-те години на XIX в., отразено е във възрожденската преса и в спомени – ръкописни или печатни – на негови съвременници, съидейници и съратници. И преди всичко в „Миналото“ на Стоян Заимов и в „Записките“ на Захари Стоянов.

Минчо Кънчев е роден в 1836 година в старозагорското село Арабаджиево, днес Коларово. Учителства в родното си село от 1856 до 1862 година, когато е ръкоположен за свещеник. Привлечен е към революционното дело. Като инспектор на селските училища в Старозагорско разпростира мрежата на революционните комитети. В 1873 година след разкритията на Хасковското съзаклятие е арестуван и заточен в Диарбекир. Освободен е в 1878 година с общата амнистия след Руско-турската война.

Умира на 21 октомври 1904 година.