Петър Карчев

Петър Георгиев Карчев е български публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Карчев е деец на Народнолибералната партия и е един от най-близките сътрудници на Никола Генадиев. Занимава се с журналистика от 1908 година, редактор и журналист в някои от най-известните вестници в началото на 20 век.

Карчев завършва прогимназия в родния си град и в 1902 г. пристига в България, където учи в Плевен, Враца (1905-1906) и в Първа софийска мъжка гимназия (1906 - 1907). Учителства една година в село Злокучене, Плевенско.

В 1908 година си намира работа като репортер в органа на Народнолибералната партия „Българска независимост“, препоръчан от Димчо Дебелянов на редактора Трифон Кунев. След закриването на вестника в края на годината, от септември 1909 година е учител в село Ракита, Плевенско и влиза в Народнолибералната партия.

Постъпва във вестник „Воля“, при основаването му през март 1911 година. Участва в Балканската война като артилерист при обсадата на Одрин. След войната от 1914 година отново работи във „Воля“ като завежда парламентарния и политическия репортаж.

Следва право в Софийския университет. Адвокат е в София и Русе.

Запознава се с Никола Генадиев и става негов верен сътрудник до края на живота му. Пише във вестник „Воля“ на Симеон Радев. В 1914 година кореспондент на органа на македонски българи, емигранти в Гранит Сити, САЩ „bdquo;Народен глас“ от България е журналистът Петър Карчев, пишещ под псевдонима П. Езерски.

По време на Първата световна война от края на 1917 година служи в Четвърта пехотна преславска дивизия като кореспондент на „Военни известия“ в Северна Добруджа, а от лятото на 1918 година — в Мариово. След войната в 1919 година става главен редактор на „Воля“ и като такъв става секретар на Централното бюро на Народнолибералната партия.

От началото на 1921 година, след разногласия с Генадиев и отказ да оглави новия вестник „Независимост“, орган на Националлибералната партия, Карчев се мести като адвокат в Русе. В Русе пише във вестник „Ратник“ и редактира „Свободна воля“, местен орган на Националлибералната партия.

В 1930 година е арестуван с Георги Занков във Виена, но е освободен и екстрадиран в Германия. На 1 април 1930 година поема редактирането на „Независимост“.

Умира в София през 1965 година.