Да поговорим за изневярата - интервю с Естер Перел

1. Защо избрахте да говорите и пишете за изневяра? Защо, противно на общественото мнение, изневярата може да не е краят на брака?

Прелюбодеянието съществува, откакто е измислен бракът, но този често срещан акт остава недоразбран. Отговорите, които получавам, когато споменавам изневяра, варират от горчиво осъждане до смирено приемане, предпазливо състрадание и откровен ентусиазъм. Всеки ден работя с двойки, които са били опустошени от изневярата. Въпреки че тя е много често срещана, изключително негативните реакции по темата пречат на устойчивостта на връзките. 

2. Обикновено изневярата е заклеймявана, а вие звучите сякаш я приемате?

Изневярата е много болезнена тема и съм наясно, че чрез подхода да изслушвам с еднакво внимание и двете гледни точки рискувам да бъда наречена „поддръжник на изневярата“ или да бъда обвинена в неморалност. Уверявам ви, че не одобрявам измамата и не подкрепям предателството. Сблъсквам се с разрушени връзки всеки ден. Но сложните любовни отношения и желанието не се класифицират просто като добро и зло. Моята роля като терапевт е да създам пространство, където разнообразието от преживявания може да бъде изследвано със състрадание. За изневярата трябва да се говори с ясното съзнание, че това е много сложна тема и всички участници заслужават еднакво отношение. 

3. И все пак – изневярата не е ли предателство в една връзка?

Да, изневярата винаги е свързана с нарушаване на доверието и е акт на предателство, потайност и лъжи. Но в една връзка се случват всякакви неща и предателството понякога се проявява в различни форми. Мисля, че ако просто се преструваме, че изневярата превъзхожда всички останали предателства, правим лоша услуга на честността и брака. Не се обръща достатъчно внимание на мотивите, които водят до изневяра, и какво можем да научим от тях. Колкото и странно да изглежда, всъщност чрез аферите можем да узнаем много за брака. 

4. Какво мислите за стигмата и срама, свързани с изневярата?

Докато преди най-големият срам за един брак беше разводът, в днешно време изборът да останеш с партньора си, когато можеш да си тръгнеш, се смята за позор. Когато се срамувате, че сте останали, вие се намирате в много сложна ситуация: „Партньорът ми ме предаде и трябва да лъжа за това, за да го защитя, иначе близките ми толкова ще ми го натякват, че ще ги загубя. Не мога да кажа на никого.“ Това е новата стигма. В миналото жените са били икономически и законно зависими от мъжете, а разводите са били рядкост. Сега в страните, в които жените имат равни права и финансова независимост, културата изисква съпругата да се възползва от тези права и да изхвърли прелюбодееца на улицата. Междувременно мъжете се считат за слаби, ако останат с невярна съпруга. 

5. Какви са причините човек да изневерява?

Хората се отклоняват от правия път по много причини и всеки път, когато мисля, че съм ги чула всичките, се появява нова вариация. Открих, че най-често изневярата се използва като средство за себепознание и създаването на нова (или разкриването на загубена) идентичност. 

6. Разводът ли е най-доброто решение на кризата след изневяра?

Общественото очакване, че разводът винаги е най-доброто решение след прелюбодеяние, е грешно, особено след като легалната раздяла разрушава всички семейни връзки, цели животи, преплетени с брака, не само на съпрузите. Това са социалният кръг, животът на децата, внуците, това е икономиката. Извънбрачните връзки са болезнени и дестабилизиращи, но могат да бъдат освобождаващи и овластяващи. Независимо дали двойката реши да прекрати връзката, или да остане заедно и да се опита да възстанови отношенията си, изслушването и разбирането и на двете страни е от решаващо значение.

7. Какво кара хората да изневеряват? И защо дори партньорите в щастлива връзка стават прелюбодейци?

Докато решим да сключим брак, вече сме имали по няколко връзки, срещали сме се и сме се разделяли с различни хора. Някога първите сексуални преживявания идваха след брака, а сега да се ожениш означава да се ограничиш до секс само с един партньор. Този съзнателен избор за сексуалната ни свобода е доказателство за сериозността на нашите намерения. Отказвайки се от другите любовници, заявяваме пред обществото, че сме намерили своята „половинка“, и се предполага, че желанието ни за другите по чудо се изпарява, победено от силата на това изключително привличане. Когато двойката има „проблеми“, това не означава, че те са предизвикали изневярата. По-лесно е да обвиним проваления брак за прелюбодеянието, отколкото да се борим със своята несигурност, копнежи и скука. Понякога, когато търсим извънбрачни преживявания, ние се отдръпваме не от партньора си, а от човека, в който сме се превърнали. Не търсим друг любовник, а друга версия на себе си.

8. Според вас как се промениха взаимоотношенията през последните години?

За много кратко време се промениха много неща. Хората се женят по любов. Свързват сексуалното удовлетворение със семейното щастие. Има контрацепция. За първи път можем да отделим секса от възпроизводството. Въпреки това заради двойните стандарти изневярата е действие, считано за нормално само при мъжете – в девет страни все още убиват жени заради прелюбодеяние. Всъщност заради икономическата независимост и възможността за развод броят на изневеряващите жени се покачва с 40%. Преди моногамия означаваше един човек за цял живот. Днес моногамията е един човек в даден момент.

9. Как технологиите и онлайн запознанствата промениха връзките?

Според мен технологиите разкриха един нов свят на възможности. Връзките се трансформираха от отношения, базирани на дълг и задължение, до интимност, основана на свобода и избор. Имаме неограничен достъп до  различни партньори и никой от нас не иска да се върне в предишната епоха. В миналото можех да избирам между двама души. Сетне шест, десет или петнайсет се конкурираха за вниманието ми и стана много по-добре. Проблемът е, че сега мога да избирам между хиляди хора, а търся сродната си душа. 

10. Как тогава изграждаме успешна връзка?

На първо място, съвършенството не съществува. Няма „сродна душа“. Има един човек, с когото ще се срещнете в някакъв момент, с когото ще създадете своя история и бихте могли да напишете още една. Хубавото днес е, че много пъти можем да напишем историята на живота си с много различни партньори. Понякога и с няколко души едновременно. Връзките отнемат време. Благодарение на технологиите загубихме способността да общуваме пълноценно. Дигиталното пространство  е плоско, двуизмерно. Комуникацията на хората онлайн е силно изкривена – не е необходимо да виждаш някого или да имаш чувства, за да общуваш. 

11. Защо връзките се разпадат?

В един момент от връзката започвате да разчитате на предположения и преставате да проявявате любопитство към партньора си. По време на сеансите ми помагам на хората да върнат своята любознателност.  В повечето случаи двойките са сигурни, че познават партньора си, но чрез правилните въпроси нови и нови неща излизат наяве. От 60-те години хората могат да правят секс, когато пожелаят, и разполагат с контрацептиви. Получава се така, че си набелязваме един човек и искаме той да ни даде това, което преди цяла една общност е осигурявала. Искаме принадлежност. Искаме идентичност и дълготрайност. Но също така искаме трансценденталност и мистерия, и възхищение – всичко това накуп.  Искаме тръпка.  Искаме сигурност и предвидимост, но и изненади. Така стигаме екзистенциалната реалност на тази история. Тази криза на желанието е и криза на въображението. Според мен проблемът е в това, че разчитаме на един човек за всичко. Хората се нуждаят от общност и от други приятели, с които да обсъждат и правят неща, от които партньорът им не се интересува.

„Откровено за изневярата“ може да закупите от сайта на издателство "Изток-Запад".