Нацуме Сосеки

Нацуме Сосеки (1867–1916), роден Нацуме Киносуке (夏 目 金 之 助), е японски писател. Той е най-известен с романите си Кокоро, Момчето, Аз съм котка и неговата незавършена книга Светлина и мрак. Той е специалист по британска литература и пише хайку, канши и приказки. От 1984 до 2004 г. негов портрет се появява върху японските 1000 йени. В Япония той често се смята за най-великият писател в съвременната японска история. Той има влияние върху почти всички важни японски писатели на съвремието.

Роден през 1867 г. в град Бабашита (сега Кикуи, Шинджуку), Сосеки започва живота си като нежелано дете, майка му е вече към края на живота си - на четиридесет години, а баща му - на петдесет и три. Когато се ражда вече има пет братя и сестри. В известен смисъл Сосеки е позор за семейство Нацуме, роден толкова късно. Бездетна двойка го осиновявa през 1868 г. и го отглеждат до деветгодишна възраст, когато двойката се развежда и той е върнат на биологичните си родители. Майка му умира, когато Нацуме е на четиринадесет години, а двамата му най-големи братя умират през 1887 г., засилвайки чувството му на несигурност.

Сосеки става част от първото средно училище в Токио, където се влюбва в китайската литература. Желанието му да стане писател се пробужда, когато е на около петнадесет години. Семейството му обаче категорично отхвърля тази идея и изпращат Сосеки в Токийския императорски университет през септември 1884 г., с намерението да стане архитект. Макар че предпочита китайски класици, той започва да учи английски по онова време, чувствайки, че може да се окаже полезен за него в бъдещата му кариера.

През 1887 г. Сосеки се среща с Масаока Шики, приятел, който го поощява по пътя да стане писател. Шики го учи на изкуството да пише хайку. От този момент той започва да подписва стиховете си с името Сосеки, което е китайски идиом, означаващ "упорит". През 1890 г. влиза в отдела по английска литература и бързо усвоява английския език. През 1891 г. прави превод на английски на класическата творба Ходжоки.

През 1895 г. Сосеки започва да преподава в средното училище "Матсуяма" в Шикоку, което се превръща в историята от романа му "Момчето". Заедно с изпълнението на учителските си задължения, Сосеки публикува хайку и китайска поезия в редица вестници и периодични издания.