Натаниъл Хоторн

Американският писател Натаниъл Хоторн (1804–1864), по подобие на своя съвременник Едгар Алан По, е силно повлиян от готическата литературна традиция. Като осъжда пуританското морализаторство, лицемерието и користолюбието на окръжаващото го общество, на които противопоставя нравствената чистота на своите герои, Хоторн често търси убежище в света на мистиката и фантастиката. Той въвежда морализаторски тенденции в американската проза – дидактичните и често алегоричните му произведения, в които се борят доброто и злото, представят романтична картина на нравите и морала в Америка. Хоторн е написал над сто разказа и романите „Фаншо“ (1828), „Алената буква“ (1850), „Къщата със седемте фронтона“ (1851), „Мраморният фавън“ (1860).

Хоторн е роден на 4 юли 1804 г. в Салем, Масачузетс. Негов прадядо е участвал като съдия в печално известните процеси срещу вещиците в Салем (1692). Детството на Хоторн е самотно – живее само с овдовялата си майка, на която разчита до края на живота си за морална подкрепа и утешение. Хоторн завършва колежа Боудоан в щата Мейн (1821-24), където негов състудент е бъдещият 14-ти президент на САЩ – Франклин Пърс.

От 1825 до 1836 г. Хоторн пише кратки материали за списания и вестници. Сред приятелите му е Джон О'Съливан, редактор на „Демократически преглед“. Първият роман на Хоторн, „Фаншоу“ е публикуван анонимно на разноски на автора през 1828 г. В него се разказва за студентския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря останалите непродадени бройки. Покрай издаването на „Фаншоу“, обаче, Хоторн завързва приятелство със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното „Американско списание за полезни и забавни знания“. Хоторн става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През 1837 г. са публикувани неговите „Приказки, разказани повторно“ – книга, високо оценена от Едгар Алън По.

През 1853 г. Франклин Пърс става президент на САЩ. Хоторн, който е написал кампанийната му биография, е назначен за консул в Ливърпул, Англия. Той остава в Ливърпул четири години, след което прекарва още година и половина в Италия. Там написва „Мраморният елен“ (1860) – история на един конфликт между невинност и виновност. Това е последният му завършен роман.

Хоторн се завръща в родината и умира на 19 май 1864 г. по време на планински поход с приятеля си Франклин Пърс. След смъртта му неговата съпруга редактира и издава записките му. В съвременните издания на тези записки са възстановени всички променени от нея пасажи и са добавени всички пропуснати.