Мишел Фуко

Мишел Фуко, роден като Пол-Мишел Фуко (1926–1984), е френски философ, социолог, историк, създател на теорията за „археология на знанието“. Имал е професура в Колеж дьо Франс с определение в титлата „История на системите на мисълта“, преподавал е също в САЩ – в Университета на Бъфало и в Калифорнийския университет в Бъркли.

Фуко е известен най-вече със своите критически изследвания на социалните институции, особено психиатрия, медицина, хуманитарни науки, системи на затвор, както и с неговата работа върху история на човешката сексуалност. Неговите изследвания върху властта, отношенията във властта, знанието и дискурса са широко обсъждани.

През 60-те години Фуко е асоцииран със структурализма – течение, от което той се дистанцира. Той отрича постструктуралистките и постмодернистки етикети, които често по-късно са му прикачвали, като е предпочитал да се класифицира неговата мисъл като критическа история на модерността, произлизаща от Имануел Кант.

Фуко е в частност повлиян от творчеството на Ницше, неговата „генеалогия на знанието“ е с директни алюзии към Ницшевата генеалогия на морала. В късно интервю съвсем конкретно заявява: „Аз съм ницшеанец“.

През 2007 г. Фуко е посочен като най-цитирания интелектуалец в хуманитарните науки от наръчника за висше образование на в. „Таймс“.