Лотосът и квантът

Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото (“големия взрив”) и какво ще има след края ѝ (“големия срив”)? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна сметка ние били ли сме предвидени във вселенския проект и какъв е смисълът на нашия живот, проектиран върху черния фон на космическата безкрайност?

В един много жив и безкрайно интересен, просветляващ сблъсък на мнения двамата впечатляващо ерудирани събеседници (Матийо Рикар, отказал се от научна кариера във Франция, за да стане тибетски будистки монах в Хималаите, и Трин Сюан Тхуан, напуснал будистки Виетнам, за да стане известен астрофизик в САЩ) търсят отговорите на тези и много други въпроси от подобен характер. Така успяват да открият редица допирни точки между вижданията на будистката космология и съвременната физика, без по никакъв начин да се плъзгат към търсене на повърхностни прилики или примиренчески да замазват съществените различия. Накратко, още един интелектуален пир след “Монахът и философът”.

 Религията на бъдещето ще бъде космическа. Тя ще трябва да надхвърли идеята за съществуването на личностен Бог и да избегне догмата и теологията. Обхващайки по този начин както природата, така и духовността, тя ще трябва да се основава на религиозното чувство, породено от опита с всички неща - както природните, така и духовните, - на които ще гледа като на надарена със смисъл цялост. Будизмът отговаря на това описание […]. Ако има религия, която би могла да бъде в съгласие с императивите на съвременната наука, това е будизмът.

 Алберт Айнщайн