Лоренцо Вала

Лоренцо Вала (1407–1457) е италиански хуманист, оратор, реформатор, учител и експерт по древна филология. Той се застъпва за хуманистичните идеи за реформиране на езика и образованието. Обширните познания в областта на латинската и гръцката лингвистика му позволяват да извърши задълбочен анализ на някои църковни документи и да допринесе за унищожаването на митове и допусканите грешки около тях. Вала демонстрира, че "дарът на Константин", често цитиран в подкрепа на временното папство, всъщност е фалшификация.

Лоренцо е роден в семейството на римски юрист на служба в папската курия. Лоренцо учи гръцки език при Ауриспа и Ринучо – известни за времето си педагози. Изучава реторика сред римските хуманисти. През 1428 г. безуспешно се опитва да получи място в курията и напуска Рим. От 1429 г. преподава в частно училище, а от 1431 г. – в университета на Павия. Тогава започва работа върху етико-философското съчинение “За истинското и лъжливо благо”, чиято първа редакция е “За наслаждението”. Това става един от най-значимите му и известни трудове. В университета Вала излиза с критика на латинския стил на правистите, с което си навлича гнева на преподователите от юридическия факултет (стига се дори до опит за покушение над него), което го кара да напусне катедрата. Той се опитва да намери място в Милано, Генуа, Флоренция и накрая става секретар на Алфонсо Велики Арагонски, крал на Неапол, при когото служи от 1435 до 1448 г.