Ли Бай

Ли Бай (701–762) е китайски поет от епохата на династията Тан. Наред със своя съвременник Ду Фу, той често е определян като най-значимия поет в китайската литература. До днес са запазени около 1000 негови стихотворения.

Ли Бо е известен с екстравагантното си въображение и странните, повлияни от даоизма, образи в неговата поезия. В сферата на китайското културно влияние той е високо ценен от епохата Тан до наши дни. През 20 век влиянието му достига и до Запада чрез различни преводи и адаптации.

Ли (李) е фамилното име на поета, а личното му име 白 се произнася като Бо или Бай. В разговорния мандарин обичайното произношение на думата е Бай, но литературната форма на името, вероятно по-близка до оригиналното произношение, е Бо. Официалното му име е Тайбо (太白), буквално „Велико Бяло“, препратка към планетата Венера. При съчетаването на фамилното и официалното име се получават различни варианти на транскрибираното име, като Ли Тай Бо, Ли Тай Бай, Ли Тайбо и други.

Ли Бо понякога е наричан и с псевдонимите Цинлиен Дзюшъ (青莲居士, буквално „Глава на дома на Небесносиния лотос“), Шъсиен (詩仙, „Поета безсмъртен“), Дзиусиен (酒仙, „Винения безсмъртен“, Джъсиен (謫仙人, „Безсмъртния в изгнание“) и Шъся (詩俠, „Поета герой“). Ня японски името му е Ри Хаку (李白).

Оригиналното произношение на името е трудно да бъде реконструирано и изисква сложен лингвистичен анализ на среднокитайския език. Според някои изследователи през епохата на Тан името се е произнасяло като Ли Бхек (Lǐ Bhæk).

Основният източник на сведения за живота на Ли Бо са двете класически хроники на империята Тан „Таншу“ и „Син Таншу“. Допълнителен източник са някои свидетелства от стиховете на самия Ли Бо, както и от посветени на него стихове на други автори от това време.