Леон Батиста Алберти

Леон Батиста Алберти е италиански архитект, художник, поет, лингвист, философ и музикант от епохата на Ренесанса.

Роден е на 18 февруари 1404 г. в Генуа. Той е незаконен син на Лоренцо Алберти, член на известната банкерска фамилия Алберти, прогонен от Флоренция по политически причини. Майка му е Бианка Фиески, вдовица от Болоня, която умира от чума. Малко след раждането на Леон Батиста баща му се премества във Венеция, където през 1408 г. се жени отново.

Леон Батиста Алберти получава добро за времето си образование. От 1414 до 1418 г. учи в известното училище на Гаспарино Бардзидза в Падуа, след което завършва право в Болонския университет през 1428 г. През същата година забраната членове на семейството да влизат във Флоренция е отменена и той посещава за пръв път града.

В началото на 30-те години Алберти живее в Рим и работи за Папската курия. Той полага монашески обет и получава доходите от приората „Сан Мартино а Гангаланди“ в Ластра а Синя. В средата на 30-те се премества във Флоренция, заедно с папа Евгений IV, който е прогонен от Рим, и става каноник на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. Отдава се на археологически занимания, изучава в подробности римските старини и написва поредица естетически трактати, които са първите значими съчинения върху скулптурата, живописта и архитектурата от античността насам.

През 1448 г. новият папа Николай V, състудент на Алберти от Болоня, го назначава за ректор на епархията на Сан Лоренцо, а по-късно и за папски инспектор на паметниците. Сгради, които той проектира изцяло сам са църквите „Сан Себастиано“ (1460) и „Сан Андреа“ (1470) в Мантуа.

Алберти умира във Флоренция на 25 април 1472-а, на 68 години.