Лаодзъ

Лаодзъ е китайски философ от древността, централна фигура в даоизма – една от трите главни китайски религиозно-философски системи.

В религиозните форми на даоизма той е почитан като божество. Според традицията той е живял през VI в.пр.Хр., но в съвременната историография се предполага, че или е легендарна личност, или е живял през IV в.пр.Хр., по времето на Стоте школи на мисълта.

Първият биограф на Лаодзъ, великият китайски историк Сима Цян, живял през II в.пр.Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лаодзъ (истинското му име е Ли Е) най-вероятно е роден през VI в.пр.Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г.пр.Хр.) в Дзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Джоу. Там може би се среща с Конфуций. Получава прозвището Лаодзъ, което означава „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“ (даоистите предпочитат втория вариант).

На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лаодзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като „Трактат за Пътя (Дао) и свойството (Дъ)“ – „Даодъдзин“. Загадъчният и тайнствен образ на Лаодзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция Лаодзъ е безсмъртен. Други смятат, че е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г.пр.Хр.

Съществува и версия, според която Лаодзъ е живял през  IV в.пр.Хр. и е написал „Даодъдзин“, най-превежданата книга след Библията, ок. 350 г.пр.Хр. Освен от философия се е интересувал и от история, а синът му Дзун става военачалник на китайското княжество Уей. По това време Китай все още не е единна държава, а е разделен на множество малки княжества.