Куентин Скинър

Куентин Скинър започва кариерата си като преподавател по история в Кеймбриджкия университет (1965–1976). В периода 1976–1979 г. е член на Института за перспективни изследвания (Institute for Advanced Study) в Принстън. След това се завръща в Кеймбридж, където заема длъжността професор по политически науки (1979–1996) и професор по история (с титлата „Regius Professor“) в периода 1996–2008 г. През 2009 г. преминава в Лондонския университет „Куин Мери“ като професор в областта на хуманитарните науки, а през 2022 г. се пенсионира. Автор е на множество трудове по политическа теория и съвременна интелектуална история. Член е на Британската академия и на „Академия Европеа“ (Academia Europaea), както и чуждестранен член на шест други национални академии. Научната му дейност е удостоена с множество награди, сред които историческата награда „Улфсън“ (Wolfson History Prize) и наградата „Балцан“ (Balzan Prize). Носител е на почетни титли от четиринайсет университета, включително в Атина, Чикаго, Харвард и Оксфорд. Двутомното му изследване „Основите на съвременната политическа мисъл“ (1978) е включено от Times Literary Supplement през 1996 г. в списъка на стоте най-влиятелни книги, публикувани след Втората световна война. Най-новата му книга е „Свободата като независимост“, издадена през 2025 г. в оригинал и през 2026 г. на български език.