Коста Тодоров

Коста Василев Тодоров (1889–1947) е български революционер, дипломат, политик и журналист.

Тодоров е роден в 1889 година в Москва в семейството на офицера капитан Васил Тодоров, емигрирал от България след провала на Деветоавгустовския преврат в 1886 година. Майка му е македонска българка, а баща ѝ е участник в освободителното движение. Брат му Кирил загива при обсадата на Одрин, а брат му Васил е убит като кадет в Русия, участник в Доброволческата армия на генерал Сергей Марков в 1918 г.

През есента на 1895 година след нормализацията на руско-българските отношения семейството му се връща в България и се установява във Варна, където Тодоров учи. Заминава за Русия, за да се подготви за влизане в кадетския корпус, но се връща след няколко месеца и се записва във Военното училище в София. Оттам е изключен за лошо поведение. През 1904 година постъпва във Втора мъжка гимназия в София, но на следващата година е изключен.

Участва в Първата световна война, деец за независимостта на България, прекарал 7 години в руски и 2 години в български затвори, бил е част от френския Чуждестранен легион, минава през най-ожесточените сражения нa световната война и едва не плаща с главата си, когато пристига в България с предложение страната да се присъедини към Антантата. В книгата известният поет, политик, революционер и журналист разкрива множество случки от кухнята на дипломацията у нас през миналия век. Като виден деец на БЗНС през 20-те и 30-те години той е генерален секретар на българската делегация по сключването на мира след края на Първата световна война и представител в Обществото на народите, редактор на вестник „Земеделско Знаме“ Тодоров става живите очи и уши на историята. Неговата „Изповед” е източник за живота и работата на редица видни журналисти, поети, политици. Затова и книгата, първоначално написана на френски, още преди да бъде преведена на български, излиза на английски език.