Да бъдеш принцеса, или защо щастието не е отредено на владетелите

Коварството, жестокостта и интригите в дворовете на Катерина Медичи и Хюрем султан са нищо пред случващото се в корейския владетелски дом близо два века по-късно.

Престолонаследник оставен да умре от глад и задушаване от собствения си баща, принц пребиващ до смърт слугите си – в такава обстановка живее принцеса Хекьонг.

В своите мемоари съпругата на корейския принц и майка на бъдещия крал на Чосон представя ужасяващата истина за случващото се зад вратите на двореца.

Омъжена едва 9-годишна, Хекьонг се опитва да подкрепя съпруга си, който проявява все по-тежки признаци на психично заболяване. След убийството му цялата ѝ енергия е насочена към това да опази децата си от заговорите и дворцовите интриги. Хекьонг започва да описва спомените си като разказ за най-близките си, а след издаването им те стават една от най-важните и популярни корейски книги. Наскоро, докато говорех за живота си, майката на Сунджо, Касун, ми поръча да пиша, за да знае идното поколение, така че накрая го написах и го показах на краля. Вложих в този текст сърцето и душата си. Сърцето ми препускаше лудо, вътрешностите ми се свиваха, очите ми се пълнеха със сълзи на всяка буква, едва пишех. Дали има друг такъв човек на земята като мен? Каква тъга, каква мъка! – пише в началото Хекьонг.

„Спомените на една корейска принцеса“ е един от блестящите примери за автобиография в предмодерната епоха. Мемоарите са незаменим източник на информация за живота на корейското общество от XVIII и началото на XIX век и уникално свидетелство за едно убийство, хвърлило тежка сянка върху управлението на династията и съдбата на Чосон – царство на територията на днешна Корея, просъществувало близо 500 години. Управляващата династия осигурява близо два века мир на страната, както и богато културно наследство, но в последните десетилетия от управлението си е подложена на силен външен натиск и ожесточени вътрешни борби за власт. В началото на XX век Корея официално става японски протекторат.

С драматизъм и величие, достойни за Шекспирова пиеса, принцесата описва превратностите на дворцовия живот и рисува жив портрет на кралското семейство. Оказва се, че владетелите могат да получат всичко друго, освен щастие.