Моят разказ за световната праистория е разделен на пет части.
В първа част се разглежда зората на човешката история или времето, понякога наричано „древна праистория“. Тя обхваща периода до появата на вида Homo sapiens. По този повод се споменава за някои важни нови открития на фосили от последните години и за смайващи обекти като Боксгроув в Южна Англия.
Във втора част е обсъдено това, което наричам „великата диаспора“, или разселването на анатомично идентични с нас човешки същества в края на последната ледникова епоха. След това се прехвърляме от Югозападна Азия в Европа, а после прескачаме към двете Америки, тъй като тази последователност изглежда логична за по-голямата част от читателите. Тук се обсъжда и една нова технология за радиовъглеродно датиране на древните селища. От двете Америки преминаваме в Африка и Австралия, които са разгледани в седма глава, и предшестват разказа за първите земеделци.
Трета част разказва за началото на производството на храни. В настоящето издание е отразено също влиянието на усъвършенстваните технологии за датиране, генетичното маркиране на поддаващи се на опитомяване животни и растения, както и нови резултати, отнасящи се до първите опити за култивиране на ориза. Отделено е подобаващо внимание и на новите факти, свързани с ранните земеделски общества в делтата ни Мисисипи и източната част на Северна Америка.
Четвърта и пета част разказват историята на ранните цивилизации в Стария свят и двете Америки, както и развива основните теории за появата и упадъка на древните държави. В същото време съвременните акценти върху идеологията и археологията ни дават нов поглед към прединдустриалните цивилизации. Все повече научаваме за произхода на египетската цивилизация, както и за държавите в Южна и Югоизточна Азия. През последните години археологическите изследвания, посветени на цивилизацията на маите, получиха силен тласък, свързан с дешифрирането на надписите върху древните барелефи и новите открития, разкриващи бурната политическа история на техните държави.
